Хората идват и си отиват от живота ти, предимно май си отиват, оставяйки те да се чудиш в теб ли е вината или просто те са си такива. За някои, които си тръгнаха дори без дума, още ми е болно и ядно, за други вероятно не се и сещам. Понякога ми се иска самата аз да се оттегля от всички, ей така, без обяснения, но това противоречи на виртуалния ексхибицонизъм, който развих през последните години. (още…)
Tag: вина
Започвам с уточнението, че това е един много дълъг пост. Дълъг във времето, не само в пространството. Започнат е в началото на август, дописван е през септември, а го завършвам чак сега, когато за първи път от 4 месеца останах сама със себе си и мислите си. За това време животът ми се преобърна в много направления и всичко се случваше все едно е извратен, заплетен, мокър сън. (още…)