Серията „Направо не мога да повярвам“ продължава. След една дълга и безсънна нощ, през която се самонавивах колко съм нещастна, последва едно шеметно утро, след което неусетно се изниза един прекрасен ден. Оказа се, моля ви се, че всичко това, което така успешно ме спихна предната вечер, са били умишлени заблуди, а аз смело и уверено крачех все напред по пътя, осеян с тях. За да разбера след това каква глупачка съм била и че всъщност човекът заслужава не просто да го обичаш, а да си му доживотен фен! (още…)
Tag: влак
Апокалипсис
07.02.2011 0:13
Станах сутринта, знаейки, че нещо се е случило. Навън беше бяла зима, а малкото оцелели хора се лутаха по снега. Знаех, че повечето хора по света не са оцелели, но никъде нямаше трупове, те просто бяха изчезнали. От време на време минаваше по някоя кола. Огледах се в стаята, погледът ми падна върху едно огледало, от което ме гледаше- мъж на около 35 години, а до него видях и моето момиче – боса и в бяла нощница до земята. Преди имаше дълга тъмна коса, която по някаква причина след инцидента беше станала бяла, така както и лицето ѝ беше станало цялото в бръчки, а гърбът ѝ се беше превил. Всъщност, момичето ми вече приличаше на пъргава и лъчезарна старица, но аз все още я обичах. Тя се втурна към мен и ме прегърна уплашено, а след като се сгуши на гърдите ми двамата продължихме да гледаме през прозореца.
