Пише ми се, от няколко дни много ме сърбят пръстите, но все не остава време да седна и да започна. Попитаха ме – за какво ще разкажа този път, каква е тамата? Отговорът е – не знам, нямам представа. Знам само, че нямам търпение да започнат да излизат думи изпод ръцете ми, а къде ще ме отведат – може би ще се разбере накрая. Или пък не. (още…)
Tag: влюбен
За първите пъти
20.04.2014 21:06
Да, този път става дума за онези първи пъти, за които си помислихте, но и не само за тях. Помните ли първата си целувка? Първото напиване? Първия секс, първата цигара, първата двойка в училище, първата любов, първия съпруг, първото пътуване на стоп… не задължително в този ред. Аз съм от онези хора, които ги помнят и за които първите пъти имат значение. Не става дума за дата, час и място, а за история, усещане и чувство. (още…)
Хроника на една предизвестена връзка*
19.04.2014 17:25
Прясно приключилата ми (за последен път) връзка продължи цели осем месеца. Точно като предната, даже бяха същите месеци и приключването дойде отново с Великден. Само че за разлика от предните ми няколко драми, в блога тя не получи почти никакво внимание. По разни причини, основната от които – че просто не чувствах потребност да пиша тук. Може би защото наистина много разговаряхме и обсъждахме всеки проблем многократно. Това имаше известен ефект, в повечето случаи временен, колкото да закърпи отношенията до следващото скъсване. Сега, след края, не мога да скрия от себе си, че се връщам многократно към различните етапи от връзката – добри и лоши, най-често смесени. Чудесно знам, че след време лошото ще бъде забравено, ще си спомням само хубавите неща, които ме караха да продължавам да искам да съм с него и дори може да започна да съжалявам, че всичко е свършило. А до тогава – реших да разкажа (най-вече на себе си) за времето, което две души и сърце и половина прекараха заедно. (още…)
Къде е? Какво прави? Откачам
16.03.2013 0:12
Не, не съм добре тези дни. И ставам все по-зле, ако трябва да съм честна. Защо ли? Защото се влюбвам. Ре-влюбвам, по-точно. Отново, в същия човек, все повече. Докато мислех, че е успял да ме накара да не го обичам вече, ми беше ок, бях спокойна. Обаче сега усещам че затъвам в блатото на несподелената любов и ми иде да се гръмна. Не става по-лесно и когато говорим с него – държи се чудесно, приятелски, почти както в самото начало. Само без да ми казва, че ме обича. И аз му го спестявам. Но пък когато си пишем, лъха някаква студенина – почти като в самия край. За това избягвам да му пиша. И продължавам да мразя това, в което интернет превръща връзките. (още…)
За осми – със съжаление
08.03.2013 11:44
Осми март си остава един от най-спорните празници – еманципираните жени масово го отричат, други гледат да се възползват от него… За мен си е просто повод за празнуване и поглезване. Или поне за напиване. А всеки повод за напиване си е празник, независимо на какво е. Като пернишките учени, които направили ново революционно научно откритие – открили неизвестен до сега повод за пиене! Хората си правят такъв труд, редно е да се уважават и всички постижения на по-старите учени, споделили със света своите поводи за пиене. (още…)
Когато мечтите се превърнат в планове
11.10.2012 0:14
Това е, вече е факт. „Ако“ се превърна в „Когато“. Спряхме да мечтаем и започнахме да правим планове. Разни решения вече са взети и само изчакваме подходящия момент за задействане на поредицата от събития. Преживях (тежко) осъзнаването на значението на всичко това и ми стана по-леко, нищо че най-трудното още не е минало. Сега всичко ми изглежда някак по-светло, лесно и подредено. Макар че, едва ли ще е точно така, когато тръгне да се случва. (още…)
Липсва ми
09.01.2012 0:13
Липсва ми. Усещането да си влюбен, да пърхат пеперуди в стомаха ти, да подскача сърцето ти всеки път, когато си помислиш за любимия, да тръпнеш в очакване на среща с него, да бленуваш за прегръдката му, да мечтаеш за целувката му, да не спираш да мислиш за него. Липсва ми. Да срещам обожание в погледа му, да не съществува никой друг в целия свят, освен нас двамата, да гледам през розови очила, да не мога да скрия усмивката си, докато вървя по улиците. Липсва ми. Да съм желана, да търсят близостта ми, да ме прегръщат без причина. (още…)
Другарче за секс
04.07.2010 0:10
Телефонът звъни. Няма предисловия, направо на въпроса – „Искаш ли да се видим сега?“. В повечето случаи отговорът е „да“. Захвърляте всичко на момента, измисляте някакво плитко оправдание и хуквате. След час-два може дори да се върнете и да си продължите с купона, който по-рано сте напуснали така внезапно. Или просто да се приберете и отново да си легнете. (още…)
Къде са петте години от живота ми сега?
07.11.2009 0:14
Вчера сутринта се събудих с внезапно налазилата ме мисъл за моето бивше гадже, с което ходих 5 години до преди 10 години. Странно защо, но ми се прииска да разбера къде е, какво прави, как се бори с живота… Много рядко се сещам за него, най-много да изплува в някой разговор за отминалите ми златни години. (още…)
Като теле пред майка си
01.10.2009 0:11
Ех, да се обичам изотзад, мразя когато правя така! Защо все трябва да пришпорвам нещата, вместо да ги оставям да си се стичат лежерно и сами да ми падат в ръчичките?! Май за пореден път прецаках нещата заради моето бързане, този път още съвсем в основите на непредвидимото бъдеще.
Това, което ме притеснява, даже мъничко ме плаши, е че се опитват да пърхат някакви пеперуди напоследък, даже котката вчера хвана една. Аз я дадох на Розалия, а тя вместо да я изяде, взе че я удави. Но не за това говорех. Пеперудите незнайно как са се навряли в стомаха ми и понякога, докато се щурат безцелно, явно дават на късо с крилата си, защото на моменти получавам подсещания за тях и от сърдечния мускул. (още…)
Елате да се удавим в моята каша
17.02.2009 9:19
