Знаеше, че времето лекува. Поне така казваха всички. Всъщност, би трябвало да е така, уж беше изпитана рецепта. Рано или късно спомените трябаше да избледнеят, болката да отшуми, празнината да се запълни или просто да отстъпи мястото си. За известно време дори вярваше, че точно това се случва. До днес. Нещо се случи днес, уж нищо конкретно, но все пак беше важно, даже повратно. Или по-скоро възвратно. (още…)