Отдавна не съм споделяла башкишни преживявания, а не е да не е имало. Наскоро обаче ми се случиха две едно след друго. И не спират да те карат да се чудиш – да ги обичаш ли или да ги мразиш, като те лутат от едната крайност в другата? (още…)
Tag: джин
Аферата „Айрян“
10.08.2013 0:09
Жега е, мечтая за разхлада отвън и отвътре. Отвътре понякога е по-лесно, отколкото отвън, стига да мога да си поръчам един голям айрян с лед. До миналата година „голям айрян“ обикновено означаваше една голяма, потна бирена халба – половинка, която да излоча с кеф. Тази година обаче, критериите явно са се променили… Вече съм убедена – това лято всички участват в аферата с млякото! (още…)
Опровержение
25.05.2013 0:05
Понеже ми е много трудно да убедя в противното някои хора и те все още упорито смятат, че би трябвало да съм емоционална развалина, реших да напиша едно опровержение. Той блогът би трябвало да е живото доказателство – знаете, че използвам всеки сгоден случай да се оплача колко ми е зле и да разкажа с подробности какъв парцал съм, но явно не е достатъчно. Е, този път ще ви уведомя колко не ми е зле. Противно дори на собствените ми очаквания се чувствам съвсем добре, при това от самото начало. Т.е. от самия край. От тогава до сега нито веднъж не съм ревала, не съм имала желания за преждевременно приключване на земния път, нито веднъж не съм имала потребност да се напия от мъка, радост или от каквото и да е – все неща, които съпътстваха агонизиращия 6-месечен край на измъчената ни 8-месечна връзка. Всъщност, нито веднъж не съм пила през деня и/или сама, само в компания, по 1-2 джина, което си е в реда на нещата за мен. И като казах компания – редовно излизам и се веселя съвсем искрено – мисля, че някои от най-съмняващите се, всъщност могат да го потвърдят. Не се чувствам нещастна, не съм потънала в скръб, гемиите ми си дрейфат спокойно по течението. Не вися по цял ден в интернет, имам муза и желание и правя много нови бижута. Не съм зарита в спомени, не ме боли, когато мисля и говоря за нас и ходя по места, където сме били щастливи, дори не го сънувам вече, а това не подлежи на контрол, само отразява емоциите ми от деня. Не ми трепва, когато случайно срещна някоя негова снимка или изказване. В тази връзка – беше излишно и да ме блокира (което категорично ни вкара в зоната „нá си ти куклите, дай си ми парцалките“), при положение, че вече го бях махнала от всички възможни онлайн връзки и приятелства, но щом това го прави щастлив – все тая. Мисля си дори, че ако сега го видя на улицата, просто ще се обърна на другата страна и няма да изпитам нищо.
Наистина, хора, добре съм. Дори правя редовно и доволно количество секс, нещо, което изненада самата мен. И не ми пука за него. Изстинах, от раз. Не ми е липсвал и за минута. Даже разказах на половинката как сме приключили. Възприемам го точно, както преди да започнем връзката си – има там един дървар, дето се мисли за велик…
Чувствам се отново свободна. И дори щастлива. Дишам. Добре съм. Не убеждавам себе си, няма нужда. Само вас. Това, че съм поне малко любопитна, не значи, че страдам. 
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
Е ли алкохолът Пенкилер за сърдечна мъка или съвсем не?
28.02.2013 0:19
Някои пият от сутринта, други само по празници, а трети от мъка. Минала съм ги и трите. Освен това и на инат съм пила. Няма по-голямо оправдание за пиенето от мъката обаче. От мъка пият дори и хора, които иначе не пият. А такива, които пият малко, се оливат. Тия, които пият много, просто пият още повече. И да, понякога започват от сутринта. Връзката между силата на мъката и количествата алкохол е правопропорционална. Въпросът е обаче, има ли ефект върху душевните страдания или това е самозаблуда и ако има, този ефект положителен ли е или отрицателен? А също и дали това е просто удобен момент човек да се освини и все пак да предизвиква съчувствие или наистина се дължи на нуждата мъката да бъде удавена. Буквално. (още…)
Еврика! Открих!
13.05.2012 0:05
Чаши с чадърчета
28.12.2010 0:19
Отдавна се каня да споделя какви бъркочи правя за пиене, но нали все ме мързи – отлагах за по-добри времена. Но придобиването на една внушителна сбирка с рецепти за коктейли под формата на книгата „501 коктейла, които трябва да опитате“ ми заби мотивиращия шут в изотзад. Обикновено за моите бъркочи не ползвам конкретни рецепти, а дори и да ползвам, винаги променям нещо – точно както и при готвенето. И пак като там, и тук важи мотото „колкото повече – толкова повече“. Разбира се, имам дарбата да докарвам всеки коктейл до алкохолен, каквато и да е била първоначалната му идея. (още…)
Неделен архив – Зелената фея
12.12.2010 0:14
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
По едно мохито след цял ден москито
27.05.2010 0:17
Вместо да се занимавам с купищата снимки, с които се зарих напоследък и без въобще да споменавам за купищата служебна работа, която съм зае…рязала, днес пак си взехме шапката (образно казано, аз моята я забравих и почти слънчасах) и се отправихме в преследване на поредната туристическа маркировка в близост до града. (още…)
Дежа вю в новините
27.09.2009 0:07
И каква стана тя? Цяло лято се подпирах, а като взе да свършва се задействах активно. От няколко дни насам ме преследват едни такива донякъде вече преживяни случки и ми е хем хубаво, хем леееко притеснено заради тях. Чувствам се като премръзнало бито куче. Въпреки това ми е гот. Сладка болка, нежен гърч. (още…)
Кеф след кеф
27.08.2009 0:18
Онзи ден сънувах сняг. Не просто това, в съня ми валеше на 22 август, след като предния ден наяве видях повторно цъфнал кестен – за пръв път толкова рано. За това леко се изненадах когато на 23-ти отворих очи и видях слънцето, окъпало калкана на отсрещния блок, предвещаващо поредния топъл и ярък ден. Предпазливо размърдах скованите си кокали, при което изстрелях котката от леглото. А-ха, ето какво било! Малката гадинка отново е приватизирала цялата ми завивка и за това всичко ми е схванато и ме боли, а задникът ми е студен като ледена скулптура. (още…)
Зелената фея
26.04.2009 22:17
Иначе казано, с риск да разочаровам фейоманите, за абсента иде реч. Падам си по бохемско-декадентски питиета със стара слава, средно до слабо популярни в наши дни, особено в България. Не случайно любимото ми питие е джин с тоник – толкова буржоазно-английско (сега, а в миналото – отрепко-английско), че няма накъде. Избрах си, че това искам да пия, още преди да съм близвала алкохол. Ей така, за престиж. В последствие ми хареса, така че не се отказвам от този си избор. (още…)
