Започвам с уточнението, че това е един много дълъг пост. Дълъг във времето, не само в пространството. Започнат е в началото на август, дописван е през септември, а го завършвам чак сега, когато за първи път от 4 месеца останах сама със себе си и мислите си. За това време животът ми се преобърна в много направления и всичко се случваше все едно е извратен, заплетен, мокър сън. (още…)
Tag: жена
Отдавна започнах този материал, но болезнените белези от последното изгаряне все ме спираха да го довърша и пусна. Само че колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам с облекчение, че това сега няма нищо общо с онова преди. Така че няма какво да го увъртам повече – клин клина избива и ето, от няколко месеца аз отново обичам. Този път всичко е под контрол, бавно и полека се засилиха чувствата, но това само ми даде време за трезви мисли, макар повечето от тях след това да ги изричах на пияна глава, когато ми паднат задръжките. (още…)
Отварям портата и влизам в двора. Зад мен шумно се прегръщат роднини, а аз се изправям пред него. Изглежда едва на 40, макар после от подхвърлени дати и събития да се оказа, че е около 50. Очите му са тези, които ме притеглят като силен магнит, а даже не забелязах какъв цвят са. Ръкостискането му беше силно и придърпващо, сякаш в следващия момент щеше да ме сграбчи в обятията си, без да ми даде възможност да се съпротивлявам, дори и от кумова срама. Каза ми някакво име, с усмивка. Усмивката я помня – като ярък проблясък, името – не. (още…)
СПЕШНО! Отчаяна жена на 35, копнееща само за любов, търся мъж до 45 г, без значение външния вид, който да ме обича, уважава, да се грижи за мен, да ме желае и това да си личи, доброволно да иска да е с мен, да задоволява редовно сексуалните ми нужди, да не ме лъже и да не се крие от мен, да не се променя, но да не кара и мен да се променям, да ме приема такава каквато съм – с всичките ми предимства и недостатъци, да ме смята за единствена и неповторима, изключителна и невероятна, да се интересува от мен и нещата, които правя, да иска да излиза заедно с мен и приятелите си, да ми е верен, но да обсъждаме заедно готините мацки, да иска дете от мен и да го направи, да му харесва да споделя живота си с мен, да не ме смята за досадна, когато му показвам любовта си, да може да чете в очите и душата ми, да не ме наранява по никакъв начин и повод, да си казва, когато нещо не е наред, да не се впряга и връзва от дреболии, да знае как да живее и да иска да го прави с мен. И всичко това да продължи повече от два месеца. И повече от две години. Нека са поне двадесет! В замяна отвръщам със същото, получава и мен – с ръце в джобовете, сърцето и душата ми. Това е всичко, което имам. Ако въпреки всичко наруши споразумението и ме стъпче, си запазвам правото да го мразя цял живот, да му пусна хлебарки или пеперуди в обувките и супата, да спя с най-добрия му приятел и с новата му любовница, да разнеса кирливите му ризи из цялото нет пространство, да подпаля хобито му и, евентуално, ако всичко предишно не помогне за моралното и душевното ми удовлетворение, да го масажирам по стъпалата по особено мъчителен и бавен начин.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
Ей го кога беше, когато се възмущавах за втори път от пълното нежелание на мъжете да ме включват в коч компаниите си, и ето, пак съм там. При възмущението, де. Този път ми дойде от неочаквано място, където до сега никога не съм имала проблеми. Явно мъжките предразсъдъци са заразни. Или пък има нещо общо с ЕГН-то ми. Колкото повече одъртявам по паспорт, толкова повече не ме искат. А аз толкова повече се дразня, понеже нищо вътре в мен не се е променило. (още…)
Една от причините някои хора да се женят, е за да не са сами и да задоволят нуждата си да са заедно с любимия във всичко. Това предполага, че нещата не би трябвало да се променят много, в сравнение с времето, когато двойката са били само гаджета, ходещи залепени като гербови марки, навсякъде заедно, хванати за ръце. Но всички знаем, че след подписа всичко става различно. Може да не е веднага, като щракване с пръсти, но е така. (още…)
Осми март си остава един от най-спорните празници – еманципираните жени масово го отричат, други гледат да се възползват от него… За мен си е просто повод за празнуване и поглезване. Или поне за напиване. А всеки повод за напиване си е празник, независимо на какво е. Като пернишките учени, които направили ново революционно научно откритие – открили неизвестен до сега повод за пиене! Хората си правят такъв труд, редно е да се уважават и всички постижения на по-старите учени, споделили със света своите поводи за пиене. (още…)
Някои пият от сутринта, други само по празници, а трети от мъка. Минала съм ги и трите. Освен това и на инат съм пила. Няма по-голямо оправдание за пиенето от мъката обаче. От мъка пият дори и хора, които иначе не пият. А такива, които пият малко, се оливат. Тия, които пият много, просто пият още повече. И да, понякога започват от сутринта. Връзката между силата на мъката и количествата алкохол е правопропорционална. Въпросът е обаче, има ли ефект върху душевните страдания или това е самозаблуда и ако има, този ефект положителен ли е или отрицателен? А също и дали това е просто удобен момент човек да се освини и все пак да предизвиква съчувствие или наистина се дължи на нуждата мъката да бъде удавена. Буквално. (още…)
Е, не, започва да ми писва да се държим като сръдливи пубери! Не стига, че тази дистанционна връзка носи куп други трудности, но и допълнително задълбочава и пречи за разрешаването на разни дребни конфликти, които биха били забравени на десетата минута, ако бяхме един до друг. Най-тъпото е, че писмената форма на общуване убива всяка емоция, която би помогнала да не стигаме до крайности и погрешни заключения. Поредна нощ се разделяме нацупени, без дори да сме сигурни какъв е този път проблемът. А предположенията могат да докарат само още главоболия и слонове, произлезли от мънички мухи-винарки. (още…)
Вече повече от два месеца съм в плен на нова изпепеляваща любов. След като минах през началните фази, сега нещата лека-полека се уталожват. Вече мога да ям, да спя, по-лесно да си намирам място, когато не сме заедно, макар все още да не спирам непрекъснато да мисля за него. Главата ми не е постоянно пълна с памук, а само отвреме-навреме. Все още ми липсва болезнено, когато не е с мен, а когато сме двамата, продължавам да искам непрекъснато да го галя, целувам и прегръщам. Което, всъщност, води до конфликти. (още…)
Снощи нещо ми стана много тъпо, и аз не разбрах защо. Щеше да е хубаво да ми беше минало, вместо да задълбае, но не би. А не съм права да се държа така, но то кога ли съм. След няколкочасово мислене и чудене защо, по дяволите, се чувствам така свински, най-накрая ме осени гениално дежа вю – липсва ми мъжката компания. Както вече съм писала преди – не нечия конкретна, просто неформална мъжка компания, с хора, на които не им пука, че съм жена и се държат свободно и просташки, точно както все едно ме няма. От оня пост до сега така и не съм изживяла това удоволствие, на което съм се радвала толкова много преди години. Ако знаех, че е толкова ценно и едва ли някога пак ще ми се случи, щях да ценя преживените моменти много повече. (още…)
Наскоро си говорихме в приятна смесена компания за това има ли мъже, които не са подвластни на визуалната сексуална стимулация или иначе казано – такива дето не им става като видят готина секси мадама. Жените подкрепяхме тезата, че да, има, макар и да са нумизматична рядкост. Мъжът, разбира се, беше контра, твърдейки, че няма на света такъв, дето да не се повлияе от една впечатляваща секси гледка. (още…)
Шампанско в пъпчето, бита сметана по клитора и кубче лед да се търкаля по гърдите ми. И някой достатъчно гладен и жаден за мен, който да се възрадва на символичните порции. След това един наистина хубав, чувствен секс със себеотдаване на мах. Оказва се, че това не било само мой блян. Според един СМЧ* това са обичайните желания на всяка жена; дете, кариера или дебилен съпруг оставали на заден план. Може пък и да е прав, след като знам какво си говорят жените когато сме сами… Хайде, онова за вкуса на мъжките течности (разговор със СМЧ от женски пол, да не посочвам, че всички я знаете), не мисля, че спада към еротиката баш, но да беше само то! (още…)
или как Ханк Муди се оказа по-интересен и не само от агент Мълдър.
(Дойде редът и на kathryn да изпълни нейната част от сделката, като гледа филм с лист и химикал в ръка Днес тя ми гостува, за да разкаже за Californication.) (още…)
Наскоро сключих сделка с дявола – разменихме си с kathryn по един сериал, който всяка препоръча на другата, с уговорката после да пишем за него. На мен се падна Big love (Голяма любов), за който самата тя вече е писала. Аз подходих леко скептично и въпреки това с известна доза любопитство, понеже вече съм се сблъсквала отблизо с мормоните и тяхната религия. Точно поради това не съм сигурна до колко ще се придържам към коментирането на сериала и дали няма да навляза повече в дебрите на фундаменталното мормонство. За пръв път гледам филм с лист и молив в ръка! Няма да се спирам на актьорски и режисьорски състав, за да не се повтаряме с Катрин, а и информацията я има в IMDb. (още…)