Искам да пиша, но какво да пиша, когато ми иде да крещя! Поне светът да беше свършил, та да не се мъча повече, това не е живот. Всяка вечер си лягам с единия и плача за другия. Прегръщам другия и мисля за единия. Добре поне, че се любя само с единия. Но все пак е трудно. И тъжно. Ясно ми е, че няма как да изляза от ситуацията без единият или другият, но винаги и аз, да бъдем наранени. Вече дори не мога да пресметна кой изход ще нанесе по-малко щети – всичките ми се струват катастрофални. (още…)
Tag: избор
Кръстопът или е още много рано?
27.09.2012 0:13
Прекарах един страхотен ден и една още по-страхотна вечер. С един страхотен, любим човек. Нощта не беше чак толкова страхотна, понеже не изневерих на себе си и отново не можах да спя добре. След като не издържах и станах малко след 4 часа сутринта, седнах да мисля. Да, онзи вреден навик.
Вечерта, под звездите, пред чинията с ароматно телешко, с чаша вино в ръка, получих нещо, което наивният ми и недосетлив, въобще не схващащ намеци мозък, определи като предложение. Няма да излъжа, като кажа че бях много, много поласкана, но в същото време се втрещих. Какво да правя? Какво да кажа? Какво ще стане? Какво искам? Защо, по дяволите, е толкова хубаво и толкова сложно?! (още…)
Неделен архив – Текила на разсъмване
16.10.2011 0:15
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Неделен архив – Изборът на шушумигата
17.04.2011 0:15
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Разум vs. чувства
13.12.2010 0:11
Пречи ли разумът да бъдем щастливи и могат ли чувствата да съсипят живота ни? Толкова пъти човек се е изправял пред избор в живота – дали да послуша сърцето или главата си. Много пъти се е подчинявал на „така трябва, иначе какво ще кажат хората“. Във все още в голяма степен патриархалното ни общество това последното е винаги на мода. (още…)
Изборът на шушумигата
20.08.2009 0:08
Да останеш анонимен или не? Това е въпросът! Тия дни се засегна моментът с правото ми на личен избор да остана анонимна в мрежата. Или по-точно, аз да реша пред кого да не съм анонимна и пред кого да съм. Разни хора се опитаха да ме убедят, че въобще не съм толкова скришна, колкото си мисля, излизайки ми с лаишки номера, слаби дори и за мен, дето нищо не разбирам от компУтри. Но не успяха. Не съм и толкова наивна, напълно ясно ми е, че ако някой, разполагащ с нужните умения, реши – може да изрови отнякъде коя точно съм аз. Е, ще му отнеме вероятно малко време, но ако си няма друга работа – защо пък не. Само че аз разчитам на това, че случайно прелитащите електрони няма да седнат да се занимават с глупости, а ако решат да се заседят и им стане интересно коя всъщност съм аз, може просто да си поискат и да се запознаем 
(още…)
Текила на разсъмване
01.08.2009 0:23
Все още съм със смесени чувства от цялата работа. Както винаги, нещата не бяха така, както си ги представях, но не бяха и отчайващо зле. Обаче не мога да се отърва от чувството, че нещо не е тамън. Е, то че като цяло не е – не е, но за друго говоря. Някак си изнасилено се случват нещата (тук си поемам вината, пак се издъних), от което се получава така, че не носят търсеното удовлетворение. Един вид по задължение. И подозирам, че е взаимно. Както винаги, мойта работа се оказа хем сърби, хем боли. Хем драго ми е. Криви сметки, кръчмарят го няма никакъв, а аз седя и убивам времето някъде насред нищото и се чудя как още да досъсипя нещата.
Болен мозък
18.04.2009 21:41
Не мога да спра да се чудя – аз ли съм болен мозък, или това, което става е нормално? Направих нещо против собственото си желание, без никой да ме е карал – прекъснах връзка, на която много държа. Не е минал и час, в който да не съжалявам за това. (още…)
