Беше сега, но беше и преди много, много години. Имаше младежи, които едновременно с това бяха и старци. Всичко някак се беше смесило. Всъщност, това беше Морското училище, но отпреди години. Коридорите бяха сумрачни, а витите стълбища, гледащи към огромна зала с други стълбища – тесни. Непрекъснато трябваше да се разминавам с търчащи нагоре-надолу младежи по спортни шорти и раирани тениски. На една площадка се сблъсках с колегата ми, стар кадър в училището, който с гордост ми говореше за възпитаниците си. По-нагоре на друга площадка, където беше още по-сумрачно и старо, открих дядо си. Оказа се, че не е умрял, а се е наложило да се скрие и да живее и работи тайно. Беше напълнял малко, носеше стара шуба от кафява кожа. И пак си беше пуснал мустаци. Докато си говорехме, наглед обичайното оживление сред курсантите нарастна. Дядо ме подхвана и каза, че трябва да тръгваме, понеже започва евакуаця и е добре да побързаме. Тълпата ни понесе. (още…)

Бях отново в София, в нашия апартамент. Влязох в банята и заварих майка ми да чисти. Отново. Беше се захванала с ваната, търкаше ли, търкаше. Предпочетох да се изпаря, преди да ме е хванала за нещо. Но не издържах дълго, и след малко пак влязох. Тя така се беше задълбочила, че беше извадила и подпряла коритото на ваната отстрани, а на място беше останала само рамката. Надникнах в празното място и с изненада открих, че там зее дупка, дълбока чак до долния етаж. Беше облицована с плочки като в нашата баня и имаше стъпала чак до дъното. От един голям страничен отвор се изтичаше вода, а на дъното в единия ъгъл имаше натрупана купчинка пясък. Взех душа и се хванах да го изтласквам със струя вода към отвора. (още…)