Станах сутринта, знаейки, че нещо се е случило. Навън беше бяла зима, а малкото оцелели хора се лутаха по снега. Знаех, че повечето хора по света не са оцелели, но никъде нямаше трупове, те просто бяха изчезнали. От време на време минаваше по някоя кола. Огледах се в стаята, погледът ми падна върху едно огледало, от което ме гледаше- мъж на около 35 години, а до него видях и моето момиче – боса и в бяла нощница до земята. Преди имаше дълга тъмна коса, която по някаква причина след инцидента беше станала бяла, така както и лицето ѝ беше станало цялото в бръчки, а гърбът ѝ се беше превил. Всъщност, момичето ми вече приличаше на пъргава и лъчезарна старица, но аз все още я обичах. Тя се втурна към мен и ме прегърна уплашено, а след като се сгуши на гърдите ми двамата продължихме да гледаме през прозореца.

(още…)

За пореден път забавям, но не съм забравила, че kathryn ме набута преди време в още една щафета – за къщата на мечтите ми. Те моите мечти нали са едни отвеяни и често си менят цвета, така е и с къщите, в които искам да живея, но една определено доминира и винаги се завръща, където и да е ходила. Мечтата за една проста колиба на плажа, но не на кой да е плаж, а на някой топъл, с фин бял пясък, който се мие от чисто море с млечносини води, в които живеят корали, край които плуват пъстри риби. Акулите ще ги помоля, по възможност, да отидат на някое друго място. (още…)