Неусетно някак излетя една година, откак се бях похвалила, че вече от много време нищо при мен не се променя. Тогава Васил подхвърли нещо със смисъл, че щастието ми е имагинерно, с което внесе много смут и размисли в главата ми. И ето ти късмет! Едва няколко месеца по-късно, веднага след ежегодното лятно пътуване, животът ми се преобърна. Помете ме вихър от чувства и преживявания, които явно имаха за цел да наваксат на цялото това лежерно и безмозъчно съществуване, което водех преди това. В продължение на 8 месеца в мен бушуваха страсти – от едната крайност до другата. Издигах се в небесата от щастие, след което главоломно се забивах надолу с главата, право в ада, без парашут. Пролях тонове сладки и горчиви сълзи, пропътувах хиляди километри, направих купища компромиси, опитах да завъртя земята на обратно, правих повече секс и написах повече постове тук, отколкото през предишните две години взети заедно, приближих се до осъществяване на мечтите си както никога до сега, а след това бях изхвърлена далеч от тях, бях обожавана и унизявана, опитах от всичко. (още…)

Онази вечер се събирахме с приятели. Както винаги с тази компания – голям смях падна, до сълзи чак. Но те са… кокошки, винаги се разотиваме рано – към 9-10 ч, обикновено точно когато ми се отвори глътка. На всичко отгоре, точно тогава и половинката беше на друга разпивка, далеч-далеч от мен, така че аз с провесен нос се заприбирах към нас. Колкото повече наближавах, толкова по-малко ми се прибираше. Времето беше прекрасно, по улиците нямаше жив човек и докато си стигна, вече бях решила – отивам да си взема колелото и с него – към морето! (още…)

Шампанско в пъпчето, бита сметана по клитора и кубче лед да се търкаля по гърдите ми. И някой достатъчно гладен и жаден за мен, който да се възрадва на символичните порции. След това един наистина хубав, чувствен секс със себеотдаване на мах. Оказва се, че това не било само мой блян. Според един СМЧ* това са обичайните желания на всяка жена; дете, кариера или дебилен съпруг оставали на заден план.  Може пък и да е прав, след като знам какво си говорят жените когато сме сами… Хайде, онова за вкуса на мъжките течности (разговор със СМЧ от женски пол, да не посочвам, че всички я знаете), не мисля, че спада към еротиката баш, но да беше само то! (още…)

Обвиниха ме, че напоследък не пиша толкова редовно, колкото преди. Не е вярно, пиша. Ама не публикувам Натрупах сума ти недовършени чернови, а имам и още няколко идеи, които в най-неподходящи моменти профучават през главата ми, без да оставят трайна следа. Но все някакви по-важни неща ми изникват и дописването остава на заден план. (още…)

Отново във връзка със ЗИПОМ (задействане изпълнението на плана за осъществяване на Мечтата), след стъпка първа, която за сега остана незавършена, все още съм с единия крак във въздуха, преминавам към стъпка втора. Макар и не толкова интересна като предишната, тази е доста по-важна и най-вече от решаващо значение за по-нататъшните крачки. До момента два пъти се препъвам на нея, дано при третия опит да успея и да продължа без да падна. Защото разбия ли се пак, не съм сигурна, че ще имам сили да се изправя отново. (още…)

Цветя и буболечки, пясък и море, спокойствие и безметежност… Моят свят е различен от твоя, нали? Вероятно някои от вас си имат техен свят, в който има пълни килери с бира, руси мадами, които да я носят и да изчезват да дробят салата когато дойдат приятелите за карти. Или пък принцове на бели коне долитат, разбутвайки розови облаци… Но най-много са хората, живеещи в реалността, която ги мачка безмилостно, ден след ден. (още…)

От цялата тая работа, обсебила ме през последните няколко дни, която свърши доста безславно, се опитах поне да извлека най-доброто за себе си. Мисля, че успях да изцедя нещо полезно, което, надявам се, ще ми помогне да насоча живота си натам, накъдето искам. Иначе казано, получих начален тласък от шут в задника. И реших, че е крайно време да следвам мечтите си. (още…)

Не ви ли е писвало понякога от домашния уют и служебното благополучие? Не ви ли се е приискало поне веднъж да теглите една майна на всичко и да заминете нанякъде? За вас, които нямате пари, за вас, които нямате надежда, за вас, които нямате кураж. Тази книга е за вас. Защото ВСЕКИ Е СВОБОДЕН ТОЛКОВА, КОЛКОТО СИ ПОЗВОЛИ. И също толкова богат. И точно толкова щастлив…

(още…)

Ейййй, писна ми! Напоследък май все по-често се връщам към тийн-годините си. От известно време насам, точно както тогава, ми се иска да се дяна някъде сам-сама и всички да ме оставят на мира, да не се съобразявам с чужди прищевки и капризи и да си правя това, което на мен ми е кеф, така както си искам. То бива фасони, бива, ама вече взе да ми идва до над ушите. Единият вика „Пикае ми се“, другият вика „Бързо, ела да видиш!“, а аз просто исках да ме оставят да си гледам и снимам това, което на мен ми е интересно. (още…)