Преди години редовно заспивах на музика. Първо с VEF-а под леглото, от който тихо звучеше нощния блок на „Хоризонт“, когато след полунощ пускаха почти само музика, после с първото частно радио на уокмена, накрая с дискмена, пуснат да се върти безспир. Случваше се от време на време да сънувам нещо, свързано с музиката, като един от дежурните кошмари беше как колкото и да опитвам да спра радиото, то отново се пуска и се усилва самó, а аз нищо не мога да направя. Но въпреки цялата тази музика, рядко сънувах песни. (още…)
Tag: мозък
Нова сълзлива любовна история – кръстих я така далеч преди да стане чак толкова сълзлива. Но пък тя взе, че си оправда името, че и отвъд! Старата подобна въобще не може да ú стъпи на малкия пръст. И новата уж свърши. На теория поне. На практика обаче – не знам какво става. Възможно е всичко да е само в главата ми, лошото е, че не мога да се отдалеча достатъчно от нея, за да преценя обективно. Но пък там, вътре, в изтерзания ми мозък, нищо не е свършило! Аз още го обичам. Още го искам. Още го желая. Още чувствам, че не е дошъл краят окончателно. (още…)
Завърши и тази пародия, базирана на фарса отпреди две години – Голямото четене. Опитах се да гледам поне финала, но издържах пряко сили половин час. От една страна умопомрачителното представяне на изкопаемото БНТ (за пореден път), от друга страна неспособността на „защитниците“ да свържат едно цяло изречение и от трета – закърнелите мозъци на гласуващите, каращи само по инерция, насочвани от стадния инстинкт, почти успяха да ме накарат да върна вечерята си обратно в чинията. (още…)
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Лято е. Вървиш си по улицата. Качваш се в претъпкания рейс. Ароматите са повече от смесени и неприятни – парфюми, пот, афтършейфове, миризливи покупки… И сред всички тях усещаш един, нотка някаква, която просто те подлудява! Дори и без да се оглеждаш много-много можеш да откриеш източника. И ти се иска да му се хвърлиш на врата, да му разкъсаш дрехите и да се почнете още там. Не ви се е случвало ли? Отпушете си носа! (още…)
Напоследък все по-често се сблъсквам из мрежата и не само, с разни лицемерни и крайно фалшиво звучащи клишета за позитивно мислене, прекрасен свят, всенародна любов, призиви да бъдем по-добри и други подобни. Имам подозрението, че една не малка доза от тях са подхранени от купищата книги, филми и сайтове за (само)усъвършенстване, от които отдавна ми е писнало. И само се чудя до кога ще търпим разни марионетки, демонстриращи жизнерадостно благополучие да ни вменяват колко сме невежи, слаби и безволеви, като ни казват какво и как е правилно да правим? Това промиване на мозъците по американски тертип ми е толкова противно, че просто няма накъде повече. (още…)
Имали ли сте някога чувството, че затъпявате? Че главата ви се е изпразнила от всичко, освен от 300-те най-употребявани думи, че не можете да водите разговор на някакво що-годе средно интелектуално ниво и че на мозъка ви муха да кацне – ще се разчекне? На мен за пръв път ми се случи в края на следването. Оттогава ми се случва все по-често, а от известно време насам състоянието е почти перманентно.