„София, мой малък Лондон“, пееше едно време Тодор Колев. А сега може би е по-актуално да бъде „София, мой малък Клондайк“! Виж, попадението е малко по-точно за „Варна, мой Сан Франциско“ – все места, бъкащи в миналото от златотърсачи – мърляви, сурови мъже, готови да продадат собствената си майка, само и само да се докопат до голямото златно находище, което ще ги направи много, много богати!
Съвременните златотърсачи обаче са други. Те са предимно жени, „натокани“, „тунинговани“ или иначе казано – пички та дрънкат. (още…)
Знаете рекламата – дяволицата ръчка – „Харчи!“ – а ангелицата се тюхка – „Пести!“. Та и мойта работа така. Само дето в мен преобладава дяволчето, ангелът ми е слаб и се явява само колкото да внесе шизофренен смут в душата ми.
Мислех днес да не пиша. Първо защото имаше прекалено много болка, после защото нещата уж се оправиха, след това защото всичко свърши, а накрая – защото решихме да започнем отначало.
Това пък какво означаваше? Въобще има ли в наши дни някой с морал? Моралът бил основата на обществото. То явно за това ни е такова и обществото. А всъщност моралът не е ли сбирщина от човешки предразсъдъци, които на всичкото отгоре са се изменяли през вековете и за това неща, които преди няколко стотин години са били морални, сега не са и обратно? Това не прави ли морала едно доста лесно изменчиво средство за манипулация? 
