Отварям портата и влизам в двора. Зад мен шумно се прегръщат роднини, а аз се изправям пред него. Изглежда едва на 40, макар после от подхвърлени дати и събития да се оказа, че е около 50. Очите му са тези, които ме притеглят като силен магнит, а даже не забелязах какъв цвят са. Ръкостискането му беше силно и придърпващо, сякаш в следващия момент щеше да ме сграбчи в обятията си, без да ми даде възможност да се съпротивлявам, дори и от кумова срама. Каза ми някакво име, с усмивка. Усмивката я помня – като ярък проблясък, името – не. (още…)