Хората идват и си отиват от живота ти, предимно май си отиват, оставяйки те да се чудиш в теб ли е вината или просто те са си такива. За някои, които си тръгнаха дори без дума, още ми е болно и ядно, за други вероятно не се и сещам. Понякога ми се иска самата аз да се оттегля от всички, ей така, без обяснения, но това противоречи на виртуалния ексхибицонизъм, който развих през последните години. (още…)
Tag: приятел
Остави ме да те ритна!
21.01.2014 14:15
Имате ли от онези приятели, които са ви толкова близки, че си позволяват да ви кажат абсолютно всичко, без да се притесняват, че след това ще се наложи повече да не са ви приятели? Такива, които са готови да ви замъкнат към правилната посока, влачейки ви за косата или ушите, игнорирайки шумните ви протести? Такива, които няма да обърнат внимание, когато ги карате да ви оставят на мира и ще продължат да ви помагат? Ако имате, значи сте щастливци. А ако никога не сте имали – може само да съжалявате. (още…)
Приятел №2
08.07.2013 0:11
На 11 септември миналата година (няма общо с онзи 11.09), съм решила да посветя цяла една статия на новата си най-добра приятелка. Най-накрая щеше да задоволи егото си като получи статия в нейна чест, а не просто такава, провокирана от нея. След няколко години внимателно тестване, бях решила, че е крайно време да я допусна съвсем близо до себе си – в изключително тесния кръг от най-добри приятели. Всъщност, щеше да носи фанелката с номер две. Но ето, че не мина и година и така трудно спечеленото мое доверие беше грубо стъпкано и се наложи да правя нова организация на обкръжението си – в резултат там не остана никой, който да се кичи с титлата „мой най-добър приятел“. А аз реших да напиша тази статия, която сега ще има доста по-различен вкус, отколкото ако я бях написала миналата година. (още…)
Бракът – мечта или затвор?
25.03.2013 0:08
Една от причините някои хора да се женят, е за да не са сами и да задоволят нуждата си да са заедно с любимия във всичко. Това предполага, че нещата не би трябвало да се променят много, в сравнение с времето, когато двойката са били само гаджета, ходещи залепени като гербови марки, навсякъде заедно, хванати за ръце. Но всички знаем, че след подписа всичко става различно. Може да не е веднага, като щракване с пръсти, но е така. (още…)
Кофти вкус в устата
14.09.2012 1:40
Снощи нещо ми стана много тъпо, и аз не разбрах защо. Щеше да е хубаво да ми беше минало, вместо да задълбае, но не би. А не съм права да се държа така, но то кога ли съм. След няколкочасово мислене и чудене защо, по дяволите, се чувствам така свински, най-накрая ме осени гениално дежа вю – липсва ми мъжката компания. Както вече съм писала преди – не нечия конкретна, просто неформална мъжка компания, с хора, на които не им пука, че съм жена и се държат свободно и просташки, точно както все едно ме няма. От оня пост до сега така и не съм изживяла това удоволствие, на което съм се радвала толкова много преди години. Ако знаех, че е толкова ценно и едва ли някога пак ще ми се случи, щях да ценя преживените моменти много повече. (още…)
Среща с платоничната любов
12.09.2011 1:13
Вървях един следобед, без цел и посока – точно като в песента. Дори „шляех се“ може би ще е по-точно. И както си пресичах Раковска, изведнъж разпознах лице в насрещната тълпа. Секунда – две докато се сетя името, след което го извиках с леко въпросителна интонация – все пак можеше и да не е той. Но беше – обърна се и ме загледа с любопитство, под което прозираше напрегнат опит да си спомни коя съм. Помогнах му с име, последваха още секунда-три и изведнъж прочетох по лицето му проблясък, посърнал почти мигновено – явно се беше сетил и подробностите. (още…)
Неделен архив – Добре дошли, скъпи гости…
04.09.2011 0:14
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия 
[twitter-button]
Неделен архив – И ти ли, Бруте?
20.03.2011 0:19
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
О, мои уши и мустаци! Къде са ми белите ръкавици?
25.02.2011 0:14
Имате понякога едни такива познати, наблягам на познати, понеже такива рядко успяват да ви станат чак приятели; та тези познати са толкова тънкообидни, позитивното им отношение към вас е толкова крехко и толкова са обсебени от търсенето на телета там, където не им е мястото, че единственият начин да продължите да си общувате с тях (което си е жив мазохизъм), е да стъпвате на пръсти и да ги пипате с кадифени ръкавици. За предпочитане бели. (още…)
Другарче за секс
04.07.2010 0:10
Телефонът звъни. Няма предисловия, направо на въпроса – „Искаш ли да се видим сега?“. В повечето случаи отговорът е „да“. Захвърляте всичко на момента, измисляте някакво плитко оправдание и хуквате. След час-два може дори да се върнете и да си продължите с купона, който по-рано сте напуснали така внезапно. Или просто да се приберете и отново да си легнете. (още…)
Писна ми да съм кошче за чужди душевни отпадъци!
27.02.2010 0:21
От известно време насам пак съм станала дежурния душеприказчик. През последните дни обаче, положението стана наистина тежко и започнах да не издържам. Опитвам се да проявя разбиране, да вдигна настроението над нулата, но срещам пълно неразбиране и заинатяване. Изтощих се да правя разбор на чужди животи, да подпирам залитащи тела, да плача с чужди сълзи. (още…)
И ти ли, Бруте?
31.01.2010 1:44
Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден – до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови „приятели“.
Трилър с елементи на хорър
16.01.2010 0:15
Бях отново в София, в нашия апартамент. Влязох в банята и заварих майка ми да чисти. Отново. Беше се захванала с ваната, търкаше ли, търкаше. Предпочетох да се изпаря, преди да ме е хванала за нещо. Но не издържах дълго, и след малко пак влязох. Тя така се беше задълбочила, че беше извадила и подпряла коритото на ваната отстрани, а на място беше останала само рамката. Надникнах в празното място и с изненада открих, че там зее дупка, дълбока чак до долния етаж. Беше облицована с плочки като в нашата баня и имаше стъпала чак до дъното. От един голям страничен отвор се изтичаше вода, а на дъното в единия ъгъл имаше натрупана купчинка пясък. Взех душа и се хванах да го изтласквам със струя вода към отвора. (още…)
Добре дошли, скъпи гости…
02.09.2009 0:41
… и не забравяйте, че сте за малко!
Честно да ви кажа, много ми дойде! То хубаво – гости, и аз обичам, ама вече е малко прекалено. Всеки си мисли, че е единствен и че е к’во толкова да ми погостува за седмица! Да, ама акция „Варненско лято“ за поредна година ми върза нервите на фльонга, пропиля ми така чаканото лято и ми се струва безкрайна!
Ревизия
08.05.2009 23:03
Предварително се извинявам на тези, които може да се засегнат, аз всичките си ви обичам. Обаче! След направената ревизия се налагат нЕкои промени в приятелската ми листа. По-точно – оказа се, че аз май нямам истински приятели.
