Не може да не ви се е случвало поне веднъж в живота да сте се ограничавали по някаква причина за известно време от някои любими ваши дейности, като похапването на вкусен кекс, да речем. И когато дойде моментът отново да го опитате, му се наслаждавате с всичките си сетива, обръщайки специално внимание на всяка хапка, на всяка трошичка от него. Примлясквате с удоволствие и затворени очи, докато божественият вкус се разнася в устата ви. Посягате към ново и ново парче, докато накрая не може да поемете повече, но въпреки това сте доволни от сладкото преяждане и ви се ще да можехте да погълнете още поне мъничко. (още…)
Tag: рецепта
Някои редовно надничащи тук (освен новата ми майка – kathryn ), може би са забелязали, че напоследък не съм особено активна. Имаше си причини, основната беше, че през последната седмица отново бях на гастрол – безнетна. Да си призная, този път въобще и не се сетих за интернет – влязох два пъти когато бяхме на гости (втория път за да прочета нещо за новите си жаби), и 3 пъти в скайп през телефона – за по 5 минути, колкото да направя 2-3 уговорки за срещи. През останалото време дори не се сещах за мрежата, камо ли да ми липсва. И не просто мрежата, дори за блога си не се сетих и през цялото това време нито веднъж не влязох в него. Не, не съм го разлюбила, просто нямах потребност от него. Имах къде-къде по-интересни и приятни истински преживявания. (още…)
Отдавна се каня да споделя какви бъркочи правя за пиене, но нали все ме мързи – отлагах за по-добри времена. Но придобиването на една внушителна сбирка с рецепти за коктейли под формата на книгата „501 коктейла, които трябва да опитате“ ми заби мотивиращия шут в изотзад. Обикновено за моите бъркочи не ползвам конкретни рецепти, а дори и да ползвам, винаги променям нещо – точно както и при готвенето. И пак като там, и тук важи мотото „колкото повече – толкова повече“. Разбира се, имам дарбата да докарвам всеки коктейл до алкохолен, каквато и да е била първоначалната му идея. (още…)
Преди повече от година оревах орталъка за това как наред с куп други джунджурии ми изчезна и пасатора. Още го няма, изпарил се е безследно. До скоро продължавах да рева по него, но тайно поглеждах с надежда към идващите празници – дали пък оттам няма да се появи някой нов? Е, вече не се налага да чакам до тогава. Преди седмица късметът ми се усмихна (като в някои много редки случаи), и си спечелих нов пасатор от кулинарната игра на списание „Меню“. (още…)
В кухнята не признавам правила и винаги готвя на принципа на Мечо Пух „колкото повече – толкова повече“ или иначе казано – да живее многообразното разточителство! Безразборно смесвам различни вкусове и цветове, в резултат на което манджите ми стават предимно кафяви и сигурно бих изправила косата на всеки дипломиран кулинар, но в повечето случаи резултатът никак не е лош, макар и да е необичаен. Съпружието винаги подхожда към яденето на моите произведения като естествоизпитател към бяло петно на картата – с подозрение и страхливо любопитство. За щастие, почти винаги с облекчение остава изненадано доволен. (още…)