Варненско, варненско, колко да е варненско, 4 пъти ходихме до Румъния през него! А и гостите не лъжеха тази година – почти през цялото лято бяха. Но да започна отначало.
Освободих се почти напълно от работа още през май. Чаках този момент с нетърпение, но когато дойде, не му се радвах особено, защото беше прекалено скоро след натрапения ми еднопосочен билет до „Майната ми“. Нищо, чаках с още по-голямо нетърпение същинското лято, защото бях сигурна, че то ще промени всичко и ще оправи настроението ми. След като ходих на плаж още през април, майските дни ми се сториха неподходящи, така че ги пропуснах. Но пък юни беше обещаващ и тогава вече се топнах и във водата. С това невероятно топло и сухо време още от април, водата бързо се сгря и ставаше за плицикане доста по-рано от други години. (още…)
Онзи ден решихме да се поразходим до 
След 9-часов средно тежък запой и едва 5-6 часа сън (за пореден път!), дойде Денят. Тръгнахме в снежна виелица, макар, че беше краят на март, от която за половин час всичко побеля, а от падащите парцали не можеше да се види на повече от 20 метра. А ние с летни гуми и по маратонки. Ама не ни пукаше много. Само дето ходихме по спешност до Метро, за да купим нови чистачки, понеже купените предния ден за 3 лв изхвърчаха след пръвия километър.
Хранителните магазини
Транспортът
Какво да ви кажа? Хубави. И то като почнеш още от Румъния, колкото и да е невероятно. Такова животно като дупка на пътя така и не видях от Букурещ до Айфеловата кула. Евентуално може да се предположи, че някога някъде е имало по незабележимите кръпки в асфалта. Някъде и кръпки си нямаха завалиите. 
Миналата година се скъсах да пътувам по чужбинско, къде за лошо, къде за добро – такъв ми бил късметът. И понеже в момента също съм на път, подготвих няколко статийки с впечетления и снимки от миналата година. 
