Станах сутринта, знаейки, че нещо се е случило. Навън беше бяла зима, а малкото оцелели хора се лутаха по снега. Знаех, че повечето хора по света не са оцелели, но никъде нямаше трупове, те просто бяха изчезнали. От време на време минаваше по някоя кола. Огледах се в стаята, погледът ми падна върху едно огледало, от което ме гледаше- мъж на около 35 години, а до него видях и моето момиче – боса и в бяла нощница до земята. Преди имаше дълга тъмна коса, която по някаква причина след инцидента беше станала бяла, така както и лицето ѝ беше станало цялото в бръчки, а гърбът ѝ се беше превил. Всъщност, момичето ми вече приличаше на пъргава и лъчезарна старица, но аз все още я обичах. Тя се втурна към мен и ме прегърна уплашено, а след като се сгуши на гърдите ми двамата продължихме да гледаме през прозореца.

(още…)