Чак сомнамбул не съм. Но често се блещя срещу кръглата луна, светеща като улична лампа. В моменти на самота и романтичен копнеж дори ѝ говоря. Карам я да предаде много поздрави и целувки на обратната страна на земята. И така докато сме улисани в сладки монолози, се оказва, че пак е станало посреднощ, а на мен не ми се спи.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]