Смятам максимално да се възползвам от факта, че това си е моето място, в което мога да се свия в ембрионална поза и да се самосъжалявам колкото си искам, без някой да се опитва да ми помага. Дали от антибиотика, който пия и който има невероятни странични ефекти като дълбока депресия с мисли и опити за самоубийство, дали защото близка приятелка изживява пред очите ми моята връзка – стъпка по стъпка 1:1, или просто защото най-после се вдигна мъглата от негативни емоции, която ме беше обгърнала през последните два месеца и остави след себе си само приятните спомени и чувства… аз се сринах. (още…)
Tag: спомен
Нашепване
06.11.2010 0:11
Мисля, не съм спирала. Понякога и сънувам. То не зависи от мен. Веднъж сънувах сватба, а след нея лъсна фалш. Било е горе-долу когато спряха влизанията. Вече не боли толкова, стига да не потъна в спомени. Избягвам да го правя, макар че сутрин между съня и ставането ми се случва. Бях спокойна, макар и неудовлетворена. Сега съм и неспокойна, и неудовлетворена. Дали животът продължи или напротив? Онзи ден прибягнах до една почти отчаяна постъпка, само дето не ми се получи още в началото. Знам кои хора ще кажат да не се занимавам, но аз само искам да натъртя, че всичко е там, макар и дълбоко заровено.
[twitter-button]
Романът на баба
07.10.2010 0:13
„Животът ми е цял роман!“ Не, не моят, моят все още е къс разказ, в най-добрия случай с неочакван край. Романът е на прабаба ми, тя често пъти така определяше живота си и беше права. Не са много хората, които могат да се похвалят с нейните преживявания – хем ежедневни и тривиални, хем необикновени. (още…)
