Беше сега, но беше и преди много, много години. Имаше младежи, които едновременно с това бяха и старци. Всичко някак се беше смесило. Всъщност, това беше Морското училище, но отпреди години. Коридорите бяха сумрачни, а витите стълбища, гледащи към огромна зала с други стълбища – тесни. Непрекъснато трябваше да се разминавам с търчащи нагоре-надолу младежи по спортни шорти и раирани тениски. На една площадка се сблъсках с колегата ми, стар кадър в училището, който с гордост ми говореше за възпитаниците си. По-нагоре на друга площадка, където беше още по-сумрачно и старо, открих дядо си. Оказа се, че не е умрял, а се е наложило да се скрие и да живее и работи тайно. Беше напълнял малко, носеше стара шуба от кафява кожа. И пак си беше пуснал мустаци. Докато си говорехме, наглед обичайното оживление сред курсантите нарастна. Дядо ме подхвана и каза, че трябва да тръгваме, понеже започва евакуаця и е добре да побързаме. Тълпата ни понесе. (още…)

След като под въздействието на два филма (Война на световете и Нашествие на извънземни (Alien invasion) на National Geographic), половината нощ сънувах, че извънземните са дошли и ние трябва да бягаме, а през втората половина си мислех в просъница какво бих взела със себе си, ако действително някога, по някаква причина, се наложи спешна евакуация, реших, че един списък би бил добро начало.

(още…)

Живея в измислен свят. Настоящето е все едно сън, необходим, за да се добера до бленуваната реалност. Все едно съм пеперудата, която сънува, че е човек.

(още…)

Отново сънувах баба си. Прабаба всъщност, аз моите баби живи не съм ги познавала. Сънят беше хем депресивен, понеже сънувах, че е почти умряла, оставена сама и болна дни наред, хем хубав, защото все пак я сънувах жива, говорих с нея, радвах и се… А всъщност тя почина преди 10 години.

(още…)