Неделя е. Сутрин. Нормалните хора спим. Ненормалния ми съсед отгоре от 7 без 5 реже с трион на балкона. До 7:30, после му мина, ама кел файда. Той като си ляга, когато си лягат и кокошките, не се интересува, че аз пък си лягам, когато те стават.
Събота. Следобед. Вярно, че не спим, но си е време за почивка. В 16ч. бурсучестата ми съседка идва за пари. Иска ми 3 лв за сменен общ водомер. Аз в замяна и искам 15 лв за сменени още през зимата стъкла и поправен улук. Развика ми се. (още…)
Тия дни се събуди старата ми, неугасваща мечта да живея в собствена къща с прилично голям двор. Имаше някаква надежда, че нещо може и да се получи най-накрая, но тя в последствие беше смъртоносно ранена, макар че лекарите все още се надяват на чудо. Ако не друго, поне си помечтах и пооплакнах окото.
В процеса на обсъждане за пореден път възникна спорът – крайградско-селска къща с двор или централно-градски апартамент? Основният спонсор както винаги има обратното на моето мнение и ме смята за инфантилна мечтателка заради това, което мисля. А аз се опитвам съвсем аргументирано и обективно да обясня защо точно моят вариант е по-добър и как не си измислям нещата сама, а че по цял свят е така – даже в университета едно време учехме за дезурбанизацията и „кварталите-спални“ (субурбанистични агломерации). Е, изсмяха ми се и темата беше приключена за момента, но ще си го кажа тук. Може пък някой да ме обори достатъчно разумно, за да си променя мнението (да бе, да, сякаш е възможно). (още…)
