От два дни така съм набрала гняв, че съм като суха слама край бенгалски огън. Започна с потрошаването на капака на големия терариум с гущерчетата. Докато оправях поразиите, станаха куп по-малки сакатлъци – каквото хванех изпусках, накъдето се завъртах – събарях. После дойде случайно мернатата новина, която ме вбеси. Отвратих се от цялото българско племе и ми се прииска да си нарежа личната карта и паспорта на конфети и да ги разпилея от покрива, след което да се преселя на друга планета. То бива дебелооко малоумие и кретения, бива алчност и мутренски дебилизъм, ама това вече ми дойде в повече. За капак ме заболя и мъдрец.  (още…)

Вчера сутринта ме нарекоха баба. Това ми е сефтето, макар и по телефона. Модулиран мъжки глас. Чудя се кой им се връзва все още. Уведомих го, че малко ми е рано… Следобяд се опитаха да ме преметнат. Или пък успяха. Във всеки случай – любопитството ми остана незадоволено и беше заместено от мрачно подозрение. А след това ме предредиха. Няколко пъти. Благодарение на това – трети неуспешен опит. Утре е последният и после тегля една дълга и широка. Единственият светъл лъч беше шопинг терапията, която си проведох, но дори и тя не ме отспихна напълно. Вечерта водката свърши. А друго обаждане по телефона ме довърши. Тъп четвъртък!

[twitter-button]