Отбелязаха някои хора, в това число и аз, че напоследък пак съм спряла да пиша тук, макар да не съм в дупка и край мен да се случват доста динамично разни важни неща. След като поразсъждавах над въпроса, стигнах до извода, че обстоятелствата, макар и на пръв поглед да са добър източник на безкрайни излияния, всъщност са доста различни от досегашните и не предизвикват неистово желание да се изтипосам тук по долни гащи.

Да, имам бурна връзка, която, както писах, е като влакче на ужасите – караме се, сдобряваме се, всичко това обилно гарнирано с драма, сълзи и секс, но има нещо различно от досегашните ми драми. Тук влагам много енергия в самия акт на скандала, побеснявам, докато започна да виждам в червено и явно не ми остава свободен ток за мислене и писане. Няколко часа по-късно ми е минало и музата се е покрила вдън земя. Има и друго – ние разговаряме. Правим дисекция на всеки проблем и не е нужно да използвам блога като трибуна за изричане на думи, които иначе са стояли само в главата ми и са премълчани, когато е бил моментът да бъдат казани. Това превърна блога от средство, чрез което казвах на другия това, което съм премълчала лично пред него, в място, където от време на време осведомявам интересуващите се какво се случва с мен. А то не е никак малко. (още…)

Шампанско в пъпчето, бита сметана по клитора и кубче лед да се търкаля по гърдите ми. И някой достатъчно гладен и жаден за мен, който да се възрадва на символичните порции. След това един наистина хубав, чувствен секс със себеотдаване на мах. Оказва се, че това не било само мой блян. Според един СМЧ* това са обичайните желания на всяка жена; дете, кариера или дебилен съпруг оставали на заден план.  Може пък и да е прав, след като знам какво си говорят жените когато сме сами… Хайде, онова за вкуса на мъжките течности (разговор със СМЧ от женски пол, да не посочвам, че всички я знаете), не мисля, че спада към еротиката баш, но да беше само то! (още…)