„Ти знаеш ли, че имаш страшни очи!“
Що е то флирт и има ли място в една връзка? Кога е просто невинен и от кой момент натам става виновен? До каква степен подлежи на самоконтрол? Това са въпросите, които ме вълнуват от известно време насам и чиито отговори са доста противоположни в зависимост от това кой ги дава. (още…)
Прекарах един страхотен ден и една още по-страхотна вечер. С един страхотен, любим човек. Нощта не беше чак толкова страхотна, понеже не изневерих на себе си и отново не можах да спя добре. След като не издържах и станах малко след 4 часа сутринта, седнах да мисля. Да, онзи вреден навик.
Вечерта, под звездите, пред чинията с ароматно телешко, с чаша вино в ръка, получих нещо, което наивният ми и недосетлив, въобще не схващащ намеци мозък, определи като предложение. Няма да излъжа, като кажа че бях много, много поласкана, но в същото време се втрещих. Какво да правя? Какво да кажа? Какво ще стане? Какво искам? Защо, по дяволите, е толкова хубаво и толкова сложно?! (още…)
Липсва ми. Усещането да си влюбен, да пърхат пеперуди в стомаха ти, да подскача сърцето ти всеки път, когато си помислиш за любимия, да тръпнеш в очакване на среща с него, да бленуваш за прегръдката му, да мечтаеш за целувката му, да не спираш да мислиш за него. Липсва ми. Да срещам обожание в погледа му, да не съществува никой друг в целия свят, освен нас двамата, да гледам през розови очила, да не мога да скрия усмивката си, докато вървя по улиците. Липсва ми. Да съм желана, да търсят близостта ми, да ме прегръщат без причина. (още…)
Колко ѝ трябва на една гарга, за да е щастливо рошава? Едно гущерче – прокрадва се усмивка, две – ухилката стига до ушите, три жаби в добавка – подскача на място от кеф, а с едно неочаквано и необмислено флиртче от типа „де го чукаш – де се пука“ вече върви по улиците и се смее, като почти не стъпва по земята. Небето е светло, слънцето щипе, а нещо гъделичка зад ухото и подтиква към чутовни дела (тоя лаф си го откраднах, признавам си 
). (още…)
Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона. (още…)
