Вчера сутринта ме нарекоха баба. Това ми е сефтето, макар и по телефона. Модулиран мъжки глас. Чудя се кой им се връзва все още. Уведомих го, че малко ми е рано… Следобяд се опитаха да ме преметнат. Или пък успяха. Във всеки случай – любопитството ми остана незадоволено и беше заместено от мрачно подозрение. А след това ме предредиха. Няколко пъти. Благодарение на това – трети неуспешен опит. Утре е последният и после тегля една дълга и широка. Единственият светъл лъч беше шопинг терапията, която си проведох, но дори и тя не ме отспихна напълно. Вечерта водката свърши. А друго обаждане по телефона ме довърши. Тъп четвъртък!

[twitter-button]