Цяла седмица мина от концерта в Зала „Армеец“, а аз чак сега смогнах да пусна малко снимки и впечатления. Останах със смесени чувства след този концерт, но причините за това са много и не са свързани само с музиката. За втори път бях на концерт в зала, но след злощастния опит с „Христо Ботев“ се надявах, че в новата супер-друпер зала нещата няма да стоят така. Не би! Първото разочарование ми се стовари като чук още с влизането – не пускаха на седалките, само правостоящи на терена. С моите „исполински“ размери, ясно беше, че пак нищо няма да успея да видя. Проблемът се усложни и поради факта, че трябваше да стоя три часа права, след един мноооооооооого дълъг ден. Но може би трябва да започна с началото му. (още…)
Tag: яд
Онази вечер се събирахме с приятели. Както винаги с тази компания – голям смях падна, до сълзи чак. Но те са… кокошки, винаги се разотиваме рано – към 9-10 ч, обикновено точно когато ми се отвори глътка. На всичко отгоре, точно тогава и половинката беше на друга разпивка, далеч-далеч от мен, така че аз с провесен нос се заприбирах към нас. Колкото повече наближавах, толкова по-малко ми се прибираше. Времето беше прекрасно, по улиците нямаше жив човек и докато си стигна, вече бях решила – отивам да си взема колелото и с него – към морето! (още…)
От два дни така съм набрала гняв, че съм като суха слама край бенгалски огън. Започна с потрошаването на капака на големия терариум с гущерчетата. Докато оправях поразиите, станаха куп по-малки сакатлъци – каквото хванех изпусках, накъдето се завъртах – събарях. После дойде случайно мернатата новина, която ме вбеси. Отвратих се от цялото българско племе и ми се прииска да си нарежа личната карта и паспорта на конфети и да ги разпилея от покрива, след което да се преселя на друга планета. То бива дебелооко малоумие и кретения, бива алчност и мутренски дебилизъм, ама това вече ми дойде в повече. За капак ме заболя и мъдрец. (още…)