Понякога имам чувството, че празниците са измислени само, за да се почувстват някои хора по-нещастни, отколкото в нормален ден. Този Осми март не е първият, а подозирам няма да е и последният такъв празник. Казват, че кой както си го направи забавлението, ама понякога гадости, които да ти скапят всичко, се случват въпреки теб. И ти си бесен и безсилен и ти иде да се пукнеш през гърба от яд. Броиш секунди, овце, въображаеми шамари, дишаш дълбоко и се опитваш да се успокоиш, лекуваш се с шопинг, бясно шофиране и някрая пак опираш до безпаметно напиване. И като стана дума –
наздраве, празнуващи! И честит ви празник.