Вчера беше хубав ден. Не за българската демокрация. Или поне не ми е известно за нея. Бях в добро настроение през целия ден, което е малко странно на фона на цялото ми безпаричие, но кога ли ми е пукало от това, че сега ли. (още…)

Не знам да се смея ли, да плача ли или просто да избеснея. И аз съм от ревнивите, ама си позволявам да го проявявам открито само когато имам основание. А под основание имам пред вид не това дали имам повод за ревност, а дали имам право да ревнувам точно този човек. Мога да ревнувам открито съпружието заради чувството за притежание, което подписът ми насади. Позволих си да ревнувам един човек, който ме уверяваше, че съм единствена за него (там е цяла сага). Но единият ти любовник да те ревнува от другия… това и по филмите го няма! Още повече, че нещата са такива единствено в очите на първия, който само се изживява като мой любовник, с по-големи права над мен дори и от мъжа ми, а всъщност просто е бивше мое гадже, с което сега си пием пиенето, джуркаме табла и караме лодка. И до там. А другият е… а бе, на практика не ми е любовник, макар че много ми се щеше да беше. (още…)

Да те ударят с мокър парцал – на всеки се е случвало. Днес обаче ми се случи да ме халосат здраво през сурата с парцал, в който очевидно имаше увита тухла четворка. Така ме зашемети, че още не мога да се освестя. Чак ме втресе, разтреперих се, яко ме хвана нервата . Не стига, че се оптиват да ми извиват ръцете и да издевателстват над така скъпата ми свобода (за което тръгнах да пиша вчера, но остана на заден план), ами сега и това. (още…)