Не знам да се смея ли, да плача ли или просто да избеснея. И аз съм от ревнивите, ама си позволявам да го проявявам открито само когато имам основание. А под основание имам пред вид не това дали имам повод за ревност, а дали имам право да ревнувам точно този човек. Мога да ревнувам открито съпружието заради чувството за притежание, което подписът ми насади. Позволих си да ревнувам един човек, който ме уверяваше, че съм единствена за него (там е цяла сага). Но единият ти любовник да те ревнува от другия… това и по филмите го няма! Още повече, че нещата са такива единствено в очите на първия, който само се изживява като мой любовник, с по-големи права над мен дори и от мъжа ми, а всъщност просто е бивше мое гадже, с което сега си пием пиенето, джуркаме табла и караме лодка. И до там. А другият е… а бе, на практика не ми е любовник, макар че много ми се щеше да беше.
Та въпросният (всъщност небеизвестния вече „старец“), набързо ми припомни защо преди десетина години мина в графа „бивши“. Това чувство за собственичество, което го е обсебило напълно, е в пълен разрез с огромната ми нужда да ми е широко около врата. До скоро се забавлявах за негова сметка, като нарочно го дразнех 
. Обаче от няколко дни ми се сърди. Не да се цупи, а наистина се сърди – обажда се всеки ден с едни и същи въпроси и получавайки едни и същи негативни отговори, ми затваря. Вчера най-после разбрах защо – яд го е, че изминах почти 1000 километра само за да пия с приятели, вместо да отида при него 
Ама така го е яд, че газ пикае чак. Убеден е, че ходя и си вея гъза пред всеки, че правя секс с кого ли не – ей така, за „добро утро“ 
Откъде-накъде той ще ми държи сметка какво и с кого правя? Че на какво отгоре, питам аз?! Да не говорим, че леко ме засегна това, че ме смята за чак такава въртиопашка. Желанията нямат нищо общо с реалността. Както и създадения имидж 
Ама познавал ми пламъчето в очичките и не можел да го сбърка. Хубаво, не мога да го скрия. Но то говори за намерения, а не е доказателство за свършен факт.
С две думи ядосах се и аз. До там, да започна да се чудя дали не беше грешка, че поднових общуването с него. Но пък като махна това, ми е адски забавно и безметежно с него. А той го знае чудесно и се опитва да ме изнудва. Все едно не ме познава! Би трябвало да му е пределно ясно, че няма да мине номерът и колкото повече ми повтаря „дължиш ми го“, толкова по-малък е шансът да стане на неговото.
На фона на този яд вчера ме халосаха със стирката. За момент загубих представа на кой свят съм. Днес вече се осеферих, малко поне, и реших да започна да отмятам нещата едно по едно. В петък ще закриваме сезона. Със стареца. Идеята е да демонстрирам свободна воля и пълна невъзможност да бъда манипулирана. НУРЗ И да се натряскам, разбира се.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
