С дъх на латекс – ремонт по време на холера

Започвам с уточнението, че това е един много дълъг пост. Дълъг във времето, не само в пространството. Започнат е в началото на август, дописван е през септември, а го завършвам чак сега, когато за първи път от 4 месеца останах сама със себе си и мислите си. За това време животът ми се преобърна в много направления и всичко се случваше все едно е извратен, заплетен, мокър сън.

Август

Отново рядко пиша, но този път не е защото нищо не се случва, а защото стават толкова много неща, че не ми остава време да се добера до компютъра си. Живея в класическа латинска сапунка, само дето още никой не се е появил на вратата да съобщи, че е отдавна загубеният ми лелинчо – близнак. Иначе това да си лягам в едно легло с мъжа, с когото сме в развод, след като минути преди това съм правила бурен секс в съседната стая с новия си мъж, който също живее с нас, го усъвършенствах през последния месец. За капак (все още) законният си потроши крака точно преди да замине да работи в чужбина и ще прекара на легло известно време. Всичко това се случва в условия на основен ремонт на всяко годно за обитаване кътче у нас.

Звучи нереално, нали? Като нещата, за които сте чували, че се случват на познатите на приятелите на другите хора или сте гледали по телевизията. Знам, че неведнъж съм казвала, че ми се иска да има начин да получа всичко наведнъж, да живея с половинката си, но да имам и още една половинка, която да запълва празнините в първата… Да сглобя един идеален мъж от колкото е необходимо парчета. А сега това се случва, но не по начина, по който си го представях. Озовах се в сърцето на един прекрасен мъж и се почувствах на мястото си там. Присъствието на онзи, с когото делях всичко през последните 14 години, вече ми се струваше излишно и нежелано.

Септември

Изпитвах известни угризения заради законния. Все се опитвах да се убедя, макар и не особено успешно, че не аз съм кривата, че така е по-добре и за двама ни, но все не можех да се отърва от гадното чувство, че постъпвам безкрайно несправедливо с него. И изведнъж получих оправдание за всичките си изневери. Гузната ми съвест задряма зимен сън. Едно откритие ме сащиса и остави горчив вкус в устата ми за дни. Осъзнах, че може би все пак вината през всичките тези години не е била в мен. Че всички онези мисли, подхранвали ниското ми самочувствие, всъщност са били резултат от гигантска заблуда. Почувствах се излъгана и предадена, колкото и лицемерно да звучи предвид многобройните ми кръшкания. Съжалих за неспасяемо загубеното време в опити да скърпим нещо, което не подлежи на поправка.

Тогавашните ми приятели неведнъж са ме питали, съвсем независимо един от друг. Е, оказаха се донякъде прави. Всъщност нещата са още по-фрапиращи и неочаквани. Почти месец ходех като зашеметена, опитвайки се да възприема истината, до която ме бяха довели косвените доказателства. И тъкмо приемах нещо, откривах следващо, което ме зашеметяваше за още поне седмица. Не можех да се спра, ровех и ровех и колкото повече ровех, толкова повече мръсотия откривах. Накрая се покрих с пласт лепкава мазнотия, която буквално ми пречеше да дишам нормално.

След това преминах в следващата фаза. Стана ми смешно. Приех предизвикателството и заиграх на детектив. Нощем, когато се местех от топлата и уютна постеля на любимия в изстиналото семейно ложе, преглеждах данните от деня, които да ми разкрият поредното парченце от пъзела. Всичко беше забавно, докато не открих, че историята е започнала много по-рано, отколкото си мислех. Това вече ми дойде отрезвяващо и изпепели всички остатъци от гузна съвест и обич, които имах до тогава. Осъзнах, че съм делила легло с един непознат. Някакъв отчаян наивитет се вкопчваше в мисълта, че ситуацията може да е осъзната от него едва наскоро, през последната година, да речем, но не и да е била известна през всички тези 14 години, през които сме заедно. Това би било прекалено нечестно и жестоко. Мисълта, че оправдава всички мои изневери, въобще не ме стопля. Вместо това на нейно място все по-трайно се загнездва тази, която твърди, че съм пропиляла ценни години от живота си, години, през които можех да бъда щастлива в леглото, а защо не и дарена с дете…

Сега

Ремонтът приключи окончателно. Вече даже не мирише на боя и лак. Продадохме колата, но пък си купихме къща, която също чака своя ред – отдавнашна мечта, на която все още не съм успяла да се зарадвам напълно. Вече съм официално разведена, от почти месец. Всичко приключи бързо, тихо, кротко и цивилизовано, дори с лек хумор, целящ да прикрие горчивината. Неизказаните истини си останаха само във вид на недомлъвки и подозрения. В момента онзи етап от живота ми изглежда като далечен сън. Вероятно, ако бях останала сама, щях да се отдам на драматична тъга по хубавите ни моменти, да се заровя в снимки и да си посипя главата със спомени, всичко това обилно полято с алкохол и сълзи. Вместо това, новият мъж беше до мен, през цялото време, правейки ме щастлива и карайки ме да забравя всичко преди него. Лекичко ме подкрепяше, когато усети, че залитам – колкото да ме върне отново в равновесие. Това, че и двамата останахме без работа, се оказа не чак толкова лошо, понеже имахме време да се вгледаме един в друг, да се насладим един на друг и да се подкрепим в преломния и за двама ни момент. Успяхме дори набързо да направим едно инвитро, макар че се налага да го повторим. Не губим надежда, искаме свое дете. И пълен формат и рестарт на живота.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!