Единият, другият и аз

Искам да пиша, но какво да пиша, когато ми иде да крещя! Поне светът да беше свършил, та да не се мъча повече, това не е живот. Всяка вечер си лягам с единия и плача за другия. Прегръщам другия и мисля за единия. Добре поне, че се любя само с единия. Но все пак е трудно. И тъжно. Ясно ми е, че няма как да изляза от ситуацията без единият или другият, но винаги и аз, да бъдем наранени. Вече дори не мога да пресметна кой изход ще нанесе по-малко щети – всичките ми се струват катастрофални.

Когато съм с единия почти забравям за другия. По-точно забравям чувствата, които ме карат да искам да съм с него. Превес вземат тези, които ме карат да бъда с този, с когото съм в момента. Другият се превръща в… мираж… или някаква далечна утопия. Мечта, избледняваща с времето. И после всичко се обръща, когато измина 500-те километра, които ни делят. Така, когато съм с единия, ми е лесно да реша да напусна другия. Но когато се върна при другия, не мога да си представя да го оставя, а съблазните на живота с единия вече не ми изглеждат чак толкова неустоими.

Странно е как образите стават все по-нереални. Потвърждава се приказката – „Далеч от очите – далеч от сърцето“. Макар че бих казала по-скоро – далеч от ума. Защото проклетото сърце продължава да боли всеки път, когато мисля за него. Чувството за безнадеждност обаче се засилва с времето, през което сме разделени. Тогава осъзнавам, как никога няма да събера смелост да приведа избора си в действие. Всеки път, когато си представя как съобщавам новината, ми иде да си пръсна мозъка, само и само да не допусна да се случи.

В моменти на нереалистично мечтание се чудя защо хората трябва да се подчиняват на обществените нрави? Колко по-лесно би било просто всички да се обичаме. Заедно. Без наранени, без терзания, без нужда от избор и вземане на решения. Моногамията е толкова обвързваща, че задушава. А и какво пречи да си моногамен с двама? Бигамен, по-скоро. Смятам, че това само би подобрило отношенията между трима ни. Би ги подправило така, че да ни се иска никога да не спираме да им се радваме.

Тук е моментът да си пуснете „Средиземноморска диета“ и да си помечтаете с мен.

[wp:svejo-net]