Помните ли, когато ви обяснявах, как има хора, които безумно ви привличат, дори и да са сред тълпата, без да знаете защо и колкото и да търсите някакво логично обяснение, не го намирате и понякога просто се налага да си го измислите? Е, аз попаднах точно на такъв човек, от който ми се подкосяват краката всеки път щом го видя, дори от десетки метри разстояние, без да намирам логична причина за това.

Той пръв ме откри. „Заварката“ стана от разстояние, виртуално. „Надушихме се“, че сме от една порода дори и без да сме се виждали на живо. Бяхме се влюбили далеч преди първата ни среща. Знаехме как изглежда другият само от снимки, а те, както всички в ерата на Фотошоп знаем, са манипулативни. Но когато го видях, краката ми омекнаха. Изпаднах в паника, че този прекрасен мъж ще се отврати от мен, като ме види. Притеснявах се като ученичка от всичко – как ми е косата, на какво ли мириша, дали не съм пропуснала някое косъмче като съм се бръснала, лош ли ми е дъхът, какво ли ще си помисли, като ме види гола, дали ще му хареса как се целувам, о боже, дали ще ме разлюби щом ме види?!!

А той беше като един Аполон за мен. Светлите му къдрици игриво падаха на челото му, очите му със спорен синьо-зелен цвят закачливо ме гледаха, белите му зъби грееха в усмивка насреща ми, атлетичното му тяло гъвкаво се носеше към мен, а аз исках да му се метна още на улицата, да го съборя на тротоара и да правим див животински секс още сега и веднага!

Почти година по-късно нищо от това не се е променило. Все още всеки път, когато го погледна, сърцето ми прескача. Мога да го наблюдавам с часове, изпивайки го с очи. Първичното привличане, което изпитвам към него, не е намаляло и с йота. Обожавам да го гледам всякак – облечен, съблечен, вървящ, седящ, спящ, пушещ, под мен, над мен… Всеки път е все едно виждам мечтата си за мъж. Той не е мачо, не е нито лъмбър-, нито метросексуален, не е планина от мускули, той просто мирише по правилния за мен начин. И ако се чудите – не, не излъчва миризма. Няма печени семки, няма мускус, няма шоколад. Явно е от „невидимите“ феромоноразпръскватели, но неговите флуиди просто ме подлудяват. Щом го видя, веднага ми се приисква да правим деца. Обичам го безумно, без да анализирам защо и как. Просто отварям сърцето и душата си и той влиза вътре, все едно винаги е бил част от тях.

Докато пиша това, му се сърдя. Дреболия е, но ме нарани, че не се съобрази с моето желание за нещо, което смятам за част от своята територия. И докато съм му ядосана, сърцето ми се къса, понеже щом го погледна, осъзнавам, че не е възможно да му се сърдя. Всъщност, разумът е този, който се е фръцнал и се прави на сърдит. Цялата ми останала същност копнее да се сгуши в него. Разкъсвам се между желанието да го прегръщам и целувам и тъпата си гордост.

И това ще мине, знам, но просто имах нужда да изразя по някакъв начин колко много го обичам!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

10 Comments

  • vasko казва:

    месец ще стане, нищо ново. що така?

  • Гарга Рошава казва:

    ами… предпочитам да няма ново, понеже съм щастлива и искам така да си остане :)

  • morrt казва:

    Не месец, година ще стане.
    Как е лИбоФта? Все още ли твоето гардже е най-хубаво?

  • Гарга Рошава казва:

    Чи как! Проблемът с неписането се оказа друг и съвсем неочакван. Оказа се, че когато имаш къща, двор, човек до теб и не ходиш на работа, не остава никакво време за сядане пред компютъра. А през телефона нещо не ми се пише… Иначе имам почнати 2-3 неща, ама недовършени стоят…

  • morrt казва:

    Значи, разбираш „къде се губя“, щом си написала отговора?
    Радвам се, че сте добре.
    Поздрави!

  • Гарга Рошава казва:

    Радвам се, че и ти отговори на незададения въпрос. :) Поздрави и на теб!

  • morrt казва:

    Все още м се губиш по трасето…
    Добре си? Здрава? И щастлива?

    Имам и мейл.
    :*

  • Гарга Рошава казва:

    използвах го. мейлът де!

  • Богомила казва:

    Харесва ми как пишеш, но само се чудя защо не го правиш по-често?Прекрасно се справяш, не се отказвай!

  • Гарга Рошава казва:

    не съм се отказала, но от толкова любов не остава много време :D и мерси за комплимента, заради него няма да махна рекламата, както правя обикновено ;)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline