Archive for януари, 2014

Имате ли от онези приятели, които са ви толкова близки, че си позволяват да ви кажат абсолютно всичко, без да се притесняват, че след това ще се наложи повече да не са ви приятели? Такива, които са готови да ви замъкнат към правилната посока, влачейки ви за косата или ушите, игнорирайки шумните ви протести? Такива, които няма да обърнат внимание, когато ги карате да ви оставят на мира и ще продължат да ви помагат? Ако имате, значи сте щастливци. А ако никога не сте имали – може само да съжалявате. (още…)

Писала съм вече, че един от дежурните ми кошмари от дете е, че се возя в асансьор, който не приема натискането на копчетата и си прави каквото иска, смъква ме безкрайно надолу или ме качва стремглаво нагоре, спира между етажите, тръгва, преди да успея да сляза, вратата му не се отваря…

Ако се чудите защо пак спрях да пиша, отговорът е… защото ме е срам. Срам ме е, че отново изживявам любовни драми, че отново се чувствам унизена и излъгана, че прекрасната любов, която чувствам, се оказа поредният асансьор на ужасите. Нагоре, надолу, с бясна скорост, неконтролируемо, като скоростно влакче в лунапарк. А край мен са размазаните лица на хората, които ме сочат с пръст и ми се смеят. (още…)

Честити пет месеца. Със закъснение.

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline