Край, този път наистина и окончателно! Шрек е изтрит от всички контакти, с надежда да не изникне отнякъде нежелан и некакен. След като дни наред се чувствах абсолютно необичана и нежелана, лъгана и тенденциозно пренебрегвана, но въпреки това се опитвах да закрепя положението, най-накрая ми беше изтъкната една причина, поради която да вървя на майната си (два пъти), която, да ме прощават всички, но е възможно най-скучната и тъпата – моят блог, този, същият, който четете в момента.

Явно художествената измислица и свободата на словото нямат никаква тежест, когато някой си е навил на пръста, че трябва да скъса с мен. Или просто истината боли… Кофти е, когато се видиш отстрани. Още по-кофти е, когато осъзнаеш, че и другите са те видели – такъв какъвто си – интригант, лицемер и егоист. И да, смея да хвърля камъните, понеже вече съм признала, че и аз не съм стока – поне не го крия, напротив, предупреждавам отрано за всичките си кусури, а не ги крия зад лустросани думи и ласки. Не лъжа и не давам напразни надежди. Не градя кули от илюзии.

Няма какво да говоря повече за тази толкова измъчена връзка. Той ще продължава да лъже и маже чуждите очи, дори и с измамния статус „обвързан“, при положение, че не е такъв поне от 6 месеца. Но нали трябва да заблуждава всички, това го кара да се чувства сигурен и превъзхождащ… Между нас всичко истинско приключи още през ноември… оттогава насам има само самозаблуди, изнасилени чувства, премълчани истини и лъжи. А тук остана само хрониката на една любов, която даде отговор на въпроса ми – по-добре да изгориш или да тлееш? Вече изгорях няколко пъти, последният почти фатално – никога до сега не бях мислила да отнема живота си заради мъж. Определено по-добрият вариант е да тлееш, понеже изгарящата любов не носи нищо друго, освен болка, тъма и воня на изгоряло. Може пак да съм в сладко-киселата ситуация, но поне знам, че никой повече няма да тъпче мен, чувствата и егото ми така, както го направи той. Няма да позволя на никой да ме унижава така, както позволих на него. Може никога повече да не правя такъв страхотен секс, но кой знае, може да попадна и на по-страхотен. Не е да не се е случвало ;-)

Олекна ми. Повече и от предния път

И честно ли? Ако не бяха двете пожелания да вървя на майната си, тази статия нямаше да я има… Както и цялата категория. Каквото повикало… И аз мога да съм гадна.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

6 Comments

  • Vasko казва:

    Нещо много си набрала. У нас казват „транкилю“ и си гледат кефа. Що не пробваш?

  • Гарга Рошава казва:

    :P айде да не казвам, че преди една година точно ти беше причината да измисля, че нещо не ми е наред в живота и да тръгна да търся по-хубаво навън… а всъщност имам почти всичко, както стана ясно. да имам всичко по начина, по който искам, е малко невъзможно.

  • Vasko казва:

    Морето лекува всички рани
    http://www.floatplan.com/crew.htm

  • Гарга Рошава казва:

    пак се проявяваш като гаден подстрекател… :twisted:

  • Vasko казва:

    Страх те е да направиш крачката, нали? Споко, нормално е, човешко е. Но там зад синия безкрай е истината, повярвай ми.

  • Гарга Рошава казва:

    вярвам ти. и няма да ме е страх, ако не съм сама. явно някои хора не разбират, че не желая да съм сама, особено когато има толкова много за споделяне при едно такова пътуване… и ти не беше сам, нали ;)

3 Trackbacks / Pingbacks

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline