Варненско лято

Варненско, варненско, колко да е варненско, 4 пъти ходихме до Румъния през него! А и гостите не лъжеха тази година – почти през цялото лято бяха. Но да започна отначало.

Освободих се почти напълно от работа още през май. Чаках този момент с нетърпение, но когато дойде, не му се радвах особено, защото беше прекалено скоро след натрапения ми еднопосочен билет до „Майната ми“. Нищо, чаках с още по-голямо нетърпение същинското лято, защото бях сигурна, че то ще промени всичко и ще оправи настроението ми. След като ходих на плаж още през април, майските дни ми се сториха неподходящи, така че ги пропуснах. Но пък юни беше обещаващ и тогава вече се топнах и във водата. С това невероятно топло и сухо време още от април, водата бързо се сгря и ставаше за плицикане доста по-рано от други години.

И тогава дойдоха първите гости. Може би тук трябва да поясня, че тази година нямахме безброй смени с гастрольори, но за сметка на това бяха дълги и продължителни, особено втората партида. Като още една разлика от предишния ми пост на тази тема, мога да отбележа моя новопридобит непукизъм. Приключих със слугуването, забавляването и съобразяването с гостите, особено когато са роднини, даже напротив, карах ги те да забавляват мен.

В тази връзка беше и първото ни за това лято ходене до Румъния. Направихме една необмислена разходка до Констанца, нещо, което се каним от години, още от първото импулсивно ходене до Мангалия. Необмислена, понеже се вдигнахме без да се поинтересуваме от подробности, а там се оказа, че в целия център кипи повсеместен як ремонт. Улици нямаше, газехме в пет пръста прах, жегата ни мореше допълнително (34 градуса през юни идва малко множко). Все пак криво-ляво успяхме да видим най-интересните неща, след което разбрах от кого мъжо е наследил мрънкането си, заради което и този път се прибрахме сравнително преждевременно.

Все пак не мога да си кривя душата, с тези гости нямахме особено изнервящи проблеми, а и те не злоупотребиха с гостоприемството прекалено много, за разлика от втората партида. А ние още на следващите две вечери заредихме батериите като си изплакнахме душите на Каварна рок фест (наистина е време да пусна поста по този повод!). Няма и две седмици по-късно дойдоха „хуните“. Ако мислите, че преувеличавам, продължете да четете. Там всичко започна с един юбилей, който аз трябваше да организирам от начало до край. Юбилярът се очакваше в навечерието на рождения си ден и то не да пристигне сам, а ние да отидем да го посрещнем на летището. Къде? В Румъния, разбира се! Ей го къде е Букурещ! Ама че мъжо е бил на работа до 9 вечерта, няма значение, нали сме млади хора, можем да пътуваме и през нощта, да посрещнем в ранни зори и веднага да тръгнем обратно, какво са 8 часа шофиране по непознат път в тъмното след 11-часов работен ден? Да-да, ама не! Наехме си хотел до летището, дремнахме 4-5 часа след пристигане и още толкова след посрещането и така на другия ден следобяд се прибрахме уморени, но готови за купон.

И седмица по-късно, с огромно облекчение за вече опънатите ни нерви, оставихме гостите си сами в къщи, за да се спасим от тях за 5 дни в Трансилвания. Маршрутът до Букурещ беше същият, започвах да го научавам вече, още повече, че все аз карах. Очарована съм от това пътуване, както и от концерта на Iron Maiden, на който бяхме там, но се надявам един ден да надвия мързела си и да напиша едно пътеписче със снимки. След завръщането си, съпроводено с подозрение какво ли този път се е случило, докато ни нямаше, а и какво ли предстои, започнахме да правим списък със щетите, който набъбваше с всеки изминат ден.

Две счупени халки за закачване на пердето, което сега тъжно виси като на дядо ми чорапите, две сандъчета с цветя на перваза, пълни с пепел от цигари, която доказано не действа като тор, една счупена врътка на централния кран за водата в апартамента, който разбира се съвсем скоро след това ни се наложи да спираме, а вече нямаше как, два пъти скъсано въже за простиране, съпроводено със задължителното събаряне на околните саксии, една загубена и впоследствие след лудо търсене намерена на съвсем необичайно място брачна халка, един основно „подреден“ шкаф, в който все още нищо не мога да открия, развалена лампа в банята, развалена лампа в хола, скъсана пломба на водомера, която ни струваше 15 лв точно преди заплата. За енергоемките навици в единия край на стаята да охлажда климатик, докато в другия е отворен прозореца при над 30 градуса навън, няма да споменавам дори. И за капак – вярно, без наша вина, но все пак си беше капак – започна теч отгоре. И понеже крушката си има опашка, изведнъж се обзаведохме с майстори, свалящи окачени тавани, къртещи дупки, правещи къси съединения, мацащи навсякъде монтажна пяна и теракол, напълно ненавременно, предвид това, че течът така и не беше спрян. И всичко това се случва на бързи обороти, понеже е последният ден преди да отпътуваме за четвърти път за Румъния, за да ги качим по живо – по здраво на самолета.

И в един момент настана тишина и спокойствие. Хуните си заминаха и ние си поехме въздух. Е, с вода, понеже отгоре тече все повече. А когато се огледах, след редуциране на пораженията, се оказа, че лятото си е отишло, аз някак си пак съм с възпалено ухо и на антибиотик, точно по същото време както миналата година, и следващата седмица (т.е. вече днес), съм на работа. При това – неизвестно до кога. Добре поне, че този път няма Синя луна и новата ми тръпка е тиха и спокойна, без изгледи за неразумни чувства, но с обещание за хубав секс. Е, пак е на 500 км, но с това вече свикнах. Сега стоя и се чудя – имаше ли лято въобще или нямаше? Бях ли в отпуска или не бях? Починах ли си ментално или ни най-малко? Дали всичко това беше лош сън и ако се ощипя, ще се събудя ли отново през юни?

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!