„Всичко, което е далеч от морето, е провинция“ е казал мъдрият Хемингуей. И е бил прав. Поне аз така чувствам нещата. Колкото и да не ми харесват кусурите на града, не го заменям за друго място, освен ако не е на море/океан.
Топла, влажна вечер в средата на август, плажът е пълен с хора, насядали на пясъка. Морето е спокойно, почти като огледало, набръчквано само от вълничките, които правят хората в него. А те са доста. Завидях им, но нямаше как да съм на две места едновременно. Все някой трябваше и да снима 😉
Специалният поздрав днес е за Галина Бланка 😡
[wp:svejo-net]
В хубав ден ви е празникът – посред лято. Човек може да излезе и да се мотка. 🙂 А нашият е в началото на декември, брррр. 🙁 Никога не съм се моткала на него, даже не съм ходила на проявите – от къф зор да мръзна.
Снимките са станали чудесни. 🙂
Прекрасни снимки!
Благодаря 😡