Полигамно за Голямата Любов

Наскоро сключих сделка с дявола – разменихме си с kathryn по един сериал, който всяка препоръча на другата, с уговорката после да пишем за него. На мен се падна Big love (Голяма любов), за който самата тя вече е писала. Аз подходих леко скептично и въпреки това с известна доза любопитство, понеже вече съм се сблъсквала отблизо с мормоните и тяхната религия. Точно поради това не съм сигурна до колко ще се придържам към коментирането на сериала и дали няма да навляза повече в дебрите на фундаменталното мормонство. За пръв път гледам филм с лист и молив в ръка! Няма да се спирам на актьорски и режисьорски състав, за да не се повтаряме с Катрин, а и информацията я има в IMDb.

Но да започна отначало. Още с първите кадри на първата серия навлизаме в живота на няколко типични забързани американски семейства – до болка познати от куп други филми. С една малка подробдност – трите съпруги имат един съпруг, седемте им деца – един баща, трите им къщи – един стопанин. И всички жени и деца не просто знаят за останалите, а живеят в мир, любов и разбирателство с тях. Е, поне привидно. Всъщност те са сключили своеобразен договор за ненападение и съвместно съществуване и са приучени на обич едни към други. За да няма конфликти, всичко се дели по равно – задълженията, парите, времето и най-вече съпруга Бил Хенриксън.

Шефката – първата съпруга Барб – по правило в полигамните семейства е единствената омъжена законно за съпруга си. Всъщност, тя не е имала намерение да става жена на многоженец, избрала е този начин на живот след дълги години моногамен брак, по молба на съпруга си – саможертва, която така и не разбирам, нито приемам. Гласът ѝ се слуша от другите жени, но пък тя е прекалено хрисима и мекушава, за да се налага всеки път, когато трябва. Изпитва добре прикрита досада, когато другите съпруги я занимават с проблемите и идеите си. На моменти съжалява за пътя, който е избрала 6-7 години по-рано.

Втората съпруга е хард фундаменталистката Ники. Бил се е оженил за нея по сметка, а тя се е омъжила за него по задължение. Научила се е да го обича и все още не разбира как е възможно да съществуват бракове по любов, че и даже да оцеляват. Въпреки фанатично-религиозното възпитание, което има, тя всъщност е най-истинският човек в семейството – изпитва и показва най-силните човешки емоции – ярост, завист, срам, ревност, жажда за власт, за отмъщение… Е, малко е скучна в леглото, ама за това мъжът ѝ си има още жени, та не е проблем.

Последната съпруга (за сега) – Марджи – е нещо като най-голямото дете в семейството. На възраст почти колкото най-големия „си“ син (който, бих се заклела, ѝ е метнал око, макар че до момента, до който съм гледала, няма голямо развитие в тази насока), е най-непринудена и спонтанна – типично по детски. Освен това е и най-разкрепостена, което често скандализира другите две жени. Самата тя не е наясно как се е озовала като трета жена в полигамно семейство, с две (в началото, после стават три) нейни и 5 чужди деца, а е едва на 20 години. За сметка на това нейната обич към другите съпруги и чуждите деца май е най-искрена.

Бил, завалията, за мен е мъченик. Хората едва се оправят с една жена – той взел три. Ужасът за мъжа е тъщата, а той милият има цели 14 и то от страна само на едната си жена! Плюс десетина майки, макар че няма друг такъв нагъл манипулатор като биологичната му. Добре, че лудият му баща е само един. Поддържа (мира в) живота си с индустриални количества Виагра. Живее по строг график, от който няма измъкване, прави любов по инерция и по задължение, без право на избор кога с коя жена да е. Не, че не му е приятно, но и най-голямото удоволствие дотяга, щом се превърне в задължение. Докато не се влюби отново… в първата си жена. Двамата се крият по мотели и коли, не защото така е по-интересно, а защото това си е изневяра спрямо другите две жени. Не, никак не е лесно! Този човек е машина, откъде намира сили за това – не знам. А, вярно, Виагра-та 😉 Но и това не си е работа, така че в един момент той решава, като Бог, да си вземе седмия ден за почивка. Не че го огрява. А има и лоши моменти в другата крайност, когато от три легла, пардон – стола, пада на канапето. Следва строга политика на ненамеса в конфликтите между съпругите му – те трябва да ги разрешават сами помежду си, но когато му дотегне казва тежката си дума. Най-изненадващото е, че жените му го слушат. След което му изваждат душата с памук.

Семейството им като клетка на обществото – живеят в постоянен страх и се крият от всички, понеже „принципът“, който следват е незаконен. В ежедневието си изпитват неудобствата от това да не са законно омъжени, да носят различни фамилии, да не могат да ползват общи кредитни карти, общи покани за разни събития, от невъзможността да канят или да ходят на гости и т.н. – семейството прави жертви в името на семейството.

Вътре в него въпреки привидния и очакван от всички патриархат, всъщност е женско царство. Рутинната любов струи чак и от ушите им, „oral is moral“ – сексът като такъв не е табу, правят го навсякъде и по всяко време, стига да е с вярната жена. А всъщност той е по-сладък, когато не е.  Стресът им може да се среже с нож. Споделянето помежду им е по-скоро клеветене. Въпреки, че егоизмът е забранен, жените са „шерливи“, но ревниви.  Самоубеждават се, че „полигамията ни учи за ползата от себеотрицанието“, а всъщност просто имат завиден самоконтрол и успяват често пъти да си прехапят езика, вместо да встъпят в типично междуженски битки. Демонстрирайки подчинение, дори парадирайки с него, жените са се научили да бъдат ехидни и подмолни, така че никой „копче“ да не може да им каже.

„Жените са създадени да се грижат за децата и дома“ – е те с тая реплика ме загубиха на мига! Не, че съм кой знае каква еманципатка, не съм и еманцигъска, но това изостанало с няколко века твърдение, просто ме втрещи. Особено застъпено е то в „резервата“ за многоженци – комуната – в който живее основният лош тип в сериала – бащата на Ники и тъст на Бил. Освен изконно зъл, той е и „пророк“, макар и по-скоро мафиот, самопровъзгласил се за духовен и материален водач на цялата комуна, безкрайно лицемерен, пречупващ всичко, което му изнася през призмата на Бог. Олицетворява типичната американска политика – всичко е бизнес, всичко е пари, особено родителската и божията любов. Не било грях да взимаш парите на грешниците – желязно оправдание! Комунарите, които всъщност всички са едно семейство, в което кръвните връзки са омесени като купа със спагети, се подчиняват безпрекословно на пророка, но повече от страх, отколкото от респект. Всички разполагат със свободата си, но тя е силно относителна и често пъти на практика липсва. Подкупи, шантажи, лъжи и измами, сплашване с мутри и какви ли още не оръжия има в арсенала на старейшината. Нито за миг не спира с меден глас и желязна ръка да дърпа конците на няколкото хиляди души, живеещи в комуната, докато в същото време се готви за сватба с едно ужасно дете с промит мозък.

Тук е моментът да обърна малко внимание на реалния живот извън екрана. Признавам, че във филма са пресъздали доста вярно действителната ситуация, която се изяснява повече във втория сезон. Такива комуни съществуват наистина. Семейства от мъж с десетки съпруги и стотици деца и внуци съществуват наистина. (Лъже)пророци, на които всички са длъжни да се подчиняват съществуват наистина. Схващания, че жените имат основна роля да раждат и отглеждат колкото е възможно повече деца, за да изградят „небесно семейство“ и че са средство за множене и запълване на Земята (по възможност сега и веднага!), съществуват наистина. Ревността между съпругите и вярването им, че това е грях и изпитание, пратено им от Бога и ако искат да са праведни съпруги, трябва да го преодолеят, съществуват наистина. За проявяващите интерес – ето няколко линка: статия в National Geographic, излязла през март 2010 г. (цялата е само в хартиеното издание, уверявам ви, че си струва да се прочете), статия във в-к Стандарт от юни 2008 г, има някои интересни неща също тук и тук.

Принципът – за да разберем какво, освен блазнещата възможност да живееш с много жени в мир със съвестта си, кара тези хора да нарушават закона, трябва да разберем вярванията им. А те са… странни, да речем. Историята накратко и субективно: Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е основана съвсем скоро – през първата половина на 19-ти век. Неин основател е Йосиф Смит – пръвият от новите ѝ пророци, който „превежда“ Книгата на Мормон (откъдето на последователите им се вика мормони). Новата „църква“ не се е ползвала с много добро име, така че те са гонени оттук и оттам и накрая се установили в Юта. При поредно „просветление“ на Смит му е казано свише, че многоженството е богоугодно и той веднага го въвел (според мен е нямал търпение даже). Да, обаче, тогава Юта още не е била щат от САЩ, а за да се присъедини, е било поставено условието да се премахне полигамията. Интересът клати феса и така полигамията официално е била катурната няма и 50 години след като е въведена. Разбира се, това не е допаднало на някои и така се отцепва Фундаменталистската църква на Исус Христос на светиите от последните дни, в която понастоящем членуват около 38 000 души. Освен няколко комуни като тази от сериала, има и няколко хиляди свободно живеещи полигамисти – точно като Бил и семейството му. Самите мормони (които също са представени в сериала), ужасено отричат полигамията, макар че, веднъж като ти излезе име, върви обяснявай, че нямаш сестра…

Да обобщя – признавам, че въпреки мудното си развитие, сериалът ме зариби. Но аз съм си лесно зарибителна и за това не съм критерий. Има много неща в полигамията и в частност в мормонския фундаментализъм, които ме възмущават и дори отвращават, но ако някой някъде ми предложи полиандрия, сериозно ще се замисля

kathryn гони!

[wp:svejo-net]