Мац, пис-пис

Доживяхме да видим тук и котешка изложба! Дано само не стане като с цветарските, които бяха пълна скръб и не просъществуваха достатъчно, че да станат традиционни. Макар че, и котешката беше голямо разочарование за мен.

Години наред ходех редовно на изложбите, организирани в музея Земята и хората, където все пак имаше някакво разнообразие, нищо, че преобладаваха персийските котки. А тук – пълен потрес – британки, британки, и пак британки, тук-там някой сфинкс. Признавам, че беше съвсем неочаквано за мен, мислех, че ще има 15-тина персийки, няколко ангорски, руски сини, някоя и друга британска, сиамки/тайки и още нещо за цвят. Нищо подобно! Видях една рижа персийска, 1-2 ангори, 4-5 сфинкса (руска собственост, разбира се), плюс едно котило сладурски бебета и около 20 британски късокосмести и шотландски клепоухи котки, предимно сиви. Откъде тая мода – не разбрах. Освен това съм възмутена, как може никъде да не са упоменати на табелките породите. Не знам има ли цел това, но ако има – не знам и каква е. Но пък съдиите ни бяха вносни – австрийско жури от един достолепен чичко, който все едно идва право от октоберфеста и една много автентична японка с кимоно, джапанки и шарени чорапи на цветя.

Жалко, че толкова силно се чувстваше българщината в това мероприятие. За двата лева, които платих, не получих никакво друго удовлетворение, освен три пакетчета мострена храна, която смятам да дам на една бременна квартална котаранка, понеже моята принцеса сега не може да яде такава. За сравнение ви пращам да видите как протча едно такова шоу в Гданск – град съизмерим с мащабите на нашия, но май само по суха статистика. Участваха в пъти повече котки, от десетки пъти по-разнообразни породи, търговците не бяха колкото или дори повече от котките, даже напротив. Представям си как би протекла една такава изложба в някоя съвсем бяла държава. Ама то кое ли да им стигнем по-напред…

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!