Защо пристъпваме към брака – фикс идея, необходимост или просто от скука? Това „брак по любов“ го разправяйте на други, любовта може чудесно да съществува и без женитба. Бракът бил институция – дрън-дрън! Наложен е от обществото за удобство. Но каквото и да смятам за него, хората все пак го практикуват усилено, повечето поне по веднъж в живота си, по-глупавите и по повече пъти (глупави не, защото са се провалили първия път, а защото са допуснали същата грешка втори път).
Всъщност, няма много връзка между бекярите и обвързаните неженени хора. А исках да приказвам именно за тях – дъртите ергени и старите моми. Защо се получава така, че артисват сами – не искат, не могат или са чакали прекалено дълго и са изпуснали всички влакове, за да се задомят? 
Всеки има своята история, но едно е общото между всички, които познавам – те са капризни. Добре де, взискателни към това, което търсят, но то за мен си е каприз. И колкото повече време са сами, толкова по-капризни стават. Намират все повече кусури на всеки следващ потенциален партньор. Дразнят се от все по-дребни неща. Стават все по-малко склонни на компромиси. А едно успешно съвместно съжителство (със или без брак), си е до голяма степен основано на взаимни компромиси.
Друго общо е, че повечето от тях са имали по някоя голяма връзка зад гърба си, проточила се без развитие и безславно приключила поради изчерпване – на самата нея или на търпението им. След което май ги е страх да се качат отново на коня и така затъват все повече в ергенлъка. Докато един ден слънцето ги огрее с изгризани от осемте им котки пръсти, а след две седмици ги надушат и съседите.
Добре де, това беше малко минорно. Всеки има право да живее живота си както иска. Въпросът е дали те знаят какво искат? А ако знаят и настоящият им начин на съществуване не ги удовлетворява, защо не променят нищо? От какво се страхуват? Колкото повече затъват в самотата си, толкова по-трудно става измъкването от нея. Закоравелите ергенски навици са способни да отблъснат и най-напористите ентусиасти, имащи желание да пробият черупката.
Преди години си мечтаех да живея някъде съвсем сама, възможно най-далеч от всякакъв досег с хора. Понякога се изкушавах да вкарам в картинката някоя голяма любов, заточена накрай света с мен, но след кратък размисъл решавах, че рано или късно ще се намразим и тогава изолираното съжителство ще ни се стори ад, така че се връщах на първоначалния си план. В последствие обаче се оказа, че съм абсолютно неспособна да пребивавам сама, и то не просто без хора около мен, а без емоционална връзка (поне една). И точно заради това не разбирам хората избрали да прекарат живота си без човек до себе си.
Човекът е социално животно, малцина са тези, които се чувстват добре само в собствената си компания и обикновено това се смята за патология. А аз сляпо вярвам, че за всеки влак си има пътници и рано или късно всеки намира подходящия човек за себе си. Стига да вдигне глава от мизерното си самосъжаление и да се огледа. Въпросът е дали все още го иска?
* човек който живее без семейство; ерген, неженен (тур.)
[wp:svejo-net] [twitter-button]
А след двадесет и кусур години заедно, аз все още искам да живея някъде съвсем сам, възможно най-далеч от всякакъв досег с хора. Дори сега го искам повече от всякога. И имам план-график кога и как ще стане това.
И преди да ме скастриш – съвсем сериозен съм.
morrt, двадесет и кусур години заедно с кого? щото ако е със себе си – от това няма как да избягаш 🙂
кико, ма, остави народа на спокойствие и собственото му самосъжаление.и какво, хората да нямат никакви стандарти ли трябва? само за да се впишат в социалната рамка и да се класират извън патологията?
🙂
Аз пък след двадесет и кусур години заедно/със съпружето, де/ искам завинаги да съм заедно с него. И не от навик, напротив, който мисли, че любовта рано или късно умира – греши. Убиваме я ние самите, волно или не.
@ midnight
Колко мъдро, да. Благодаря ти. Ама съм и аз…
@vesela
Вероятно и жена ми мисли така. А съпругът ти? 🙂
А убедена ли си?
morrt, защо така иронично ми прозвуча не зная..
весела, адмирации. щастливаси 🙂
@ midnight
Вероятно заради алкохола…
Вината е моя, извинявай. Повече няма да пия.
🙂
ха ха ха, morrt, от утре, нали? :))))
Плъоскам се по корем в блога ти/т.е.разполагам се удобно/,сипвам си един Ballentines,започвам за го смуча и да ти пиля нервите.Като зъболекарска машина-ззззззззззззззззз.Така адреналина ти се качва/след ,като се ядосаш/,кръвното се повишава,сърцебиене,следва топене на мастната тъкан,тонус на сърцето и ти си оставаш млада със стегната кожа и малко килца-само ползи от мене.
Ходя си по блоговете и чета за болките на хората.Те,на, да ги изброявам ли?На едно място/умишлено не цитирам имена/питат що е то Дарвин,кое е първичното Дарвин или маймуната и има ли Бог почва у нас?На друго-анализ на политическите събития в държавата ни или чубина.На трето-да се върнат ли на село,четвърто-уж ванилиев сладолед,а още „ближе рани“ от предателство в любовта и се чуди да прости ли,петто-болка заради болестта си за която не са виновни.Дори си имам и колежка Врачка/ще и поврачувам някой ден аз на нея/.Много са.Да ги обединим тези хора.Имат общи неща-всички имат някаква болка.
Понякога чета за Бонсай.Бонсая има позитивни и негативни пространства/пълни и празни-там където липсват клони и листа/.При хорта е същото-пълни пространства/това което показваме/ и празни-това което не показваме/защото го нямаме/ или криеме.Изчаках два дни за да видя коментари по темата.Видях ги.Защо никой/изключвам тримата-много малко са/ не казва нищо?/празно пространство/.Отбелязвам факта,че блог-френдовете/ХХ-вете и ХY-те хромозоми/ не вземат отношение.Празно пространство-що бре?Дори и Господин Лилето/ХХY/ не взе отношение по темата-ако, съм на твое място ще и се обидя.
Сипвам си второ уиски,смуча,започвам да се разнежвам и продължавам-ззззззз с бор-машинката.
Преди 15-тина години решихме проблема с 3 колеги тотално.Купихме си малка къща в съседно село на 30-40 км-дивотия и ужас.Най младия жител-кметския наместник около 60-те,държи кметството,което е магазин,поща,автобусна спирка и всичко.“Население-40 старци на преклонна възраст.През това село никога не можеш да митеш случайно,трябва да го търсиш.Но е на река-ловим си риба,девствена природа,гори,каменни канъони от по 100м.,дори понякога има и ток.“Създай си свой собствен свят,оцелей и продължи напред“ е казал Уйнстън Чърчил.Послушах го и го направих във всяко едно отношение.Прав е бил.Така комбинирам и семейство и професия и почивка/когато мога/.Толкова за моя брак.
За твоя-нЕма да вземам отношение/ззззззззззззззззз/,ще прескоча и „старата,съзлива любовна история“/ззззззззззззззззз/ и ще ти кажа:съвета на чичо Уинстън работи.
Хайде,чао,че ще си сипя трето уйски и ще стане мат и маскара в блога ти.
Магъосник pinokio
http://www.vbox7.com/play:daa351f6
дааам, и на мен ми излипсва тоя път лилето, ще взема вярно да и се разсърдя! другите само се лигавят тука 😛
тва за селото ме подсети за лафа на един от моите преподаватели относно възникването на населените места – трябвало да имат бара и гара (гарите му бяха слабост).
моят брак си е…мой. със или без сълзливите любовни истории, били те нови или стари. тоя път по изключение не ставаше дума за него.
моят свят е налице отдавна. прекарвам доста време в него, макар че напоследък и там ми отесня.
да ми беше оправил и зъба дето ме боли от два дни, вместо да бръмчиш само нахалост.
колкото до социалната рамка от втория коментар – аз меря с моя аршин и опитвам да разбера нещата гледайки ги от мойто кьоше. иначе хората съм ги оставила да си трошат главите както намерят за добре, не е мой проблем. просто се чудя защо така?