Това е, вече е факт. „Ако“ се превърна в „Когато“. Спряхме да мечтаем и започнахме да правим планове. Разни решения вече са взети и само изчакваме подходящия момент за задействане на поредицата от събития. Преживях (тежко) осъзнаването на значението на всичко това и ми стана по-леко, нищо че най-трудното още не е минало. Сега всичко ми изглежда някак по-светло, лесно и подредено. Макар че, едва ли ще е точно така, когато тръгне да се случва.
Все пак, решихме да поемем всички рискове и да опитаме да превърнем мечтите си в реалност. Заедно може и да успеем. Всъщност, вярвам го. И го искам. Стискам ни палци. Отдавна не съм имала в живота си стабилен мъж, на когото да мога безпрекословно да разчитам за всичко. За абсолютно всичко. Оказа се, че никак не било лошо, за разнообразие поне, да почувствам, че има и по-силен пол от мен. Така ми е по-лесно да спра да се страхувам и да осъзная, че този път не всичко лежи само на моите плещи. И изведнъж рискът не изглеждаше толкова страшен.
Макар че съмнения има. Зародиха се относно това дали цветята и розите няма да завонят на мърша след като се съберем. Никой не знае отсега, а за жалост няма тест драйв. Залагаме всичко и се молим да не загубим. Съзнавам, че ще ни трябва много търпение, тъй като за мен (а може би и за него?), всичко това е ново, още повече че от тихия, лесен и кротък животец, който съм имала, изведнъж ще попадна в коренно различни условия. Опитах да бъда максимално откровена и да представя обективно истината за себе си, за да може всички решения да се вземат с ясно съзнание и широко отворени очи. От това съмненията само се задълбочиха, както и леко притесненият и посърнал израз на ентусиаста.
В момента и двамата сме достатъчно луди и влюбени, за да решим, че си струва да скочим със затворени очи и двата крака в неизвестното. Животът е кратък и се живее само веднъж. Поне никой не е доказал обратното. Докато не смеем да предприемем никакви промени, няма как да очакваме да сме толкова щастливи, колкото ни се иска. Така че вече планираме как да осъществим мечтите си. Заедно.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
1 Trackback or Pingback
[…] вече писах, решението е взето. Само остава да бъде оповестено когато и където […]