Щафетен многобой

Понеже – за който не е разбрал – имам да уча  , реших, че точно сега е моментът да приема една неподадена и две подадени щафети. Тотенлихт ме заби в царевицата с някаква, която идея си нямам за какво е Бампи ме беше вкарала в кюпа доста отдавна, но аз само забавям, когато не забравям И накрая, съвсем нагло и доброволно се пробутвам във въпросника за това как, кога, защо, къде, колко и какво чета.

Да започна с най-лесното – десетте мръсни тайни

1. Предвид наближаващия празник се сетих, как на миналия джулай май правих секс в морето с един, дето не му знам името, след което някъде си загубих тениската и банските и се прибирах по парео, не съм сигурна как точно, но май с рейса.
2. Това скоро го споменах мимоходом, но – оставала съм на поправка по математика в десети клас, защото много неподходящо се залюбих с един тролейджия баш в края на учебната година.
3. Докато съм на вълна даскало – едва завърших последната година, защото имах около 600 извинени отсъствия и искаха да ме оставят без оценка по Литература, едва ми писаха 3. На матурата изкарах 5.75 и даскалицата ми си умря от яд, че не можа да ме прецака достатъчно Все още мечтая да напиша книга, за да ѝ видя физиономията, когато ѝ я покажа.
4. От дете и все още съм влюбена в един роднина
5. Като малка счупих с камък главата на сегашния старши помощник капитан на ветрохода „Калиакра“
6. Отново като малка, експериментирах изтезавайки разни гадинки – правех вивисекция на охлюви и горях мравки на бавен огън. Беше ме страх от котки, откак прочетох „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“.
7. Обичам да гушкам и целувам змии, гущери, жаби и прочее.
8. Мразя да ям зеленчуци и треволяци.
9. Направих аборт една седмица след като навърших 18г.
10. Спала съм с циганин и турчин. Огън можех да паля отпреди това. Всъщност, падам си малко пироманка.

Изпаднахте ли в шок и ужас? Хайде сега малко по-трудното – въпросите на Бампи До колкото успях да си сглобя условието – трябва да кажа три блога, които… които какво, всъщност? Каквото и да е, трудно е, понеже 1. са повече от три и 2. съм крайно непостоянна в четенето им. Видно е, че си падам по хумореските и винаги много се забавлявам, когато се стоваря при Бу, Ирония и Боби. В последния не съм влизала от доста време и леко се стреснах сега, като видях липса на статии, способни да задоволят глада ми (и буквално, и преносно), а вместо тях – навсякъде курешки от пиленца.  С чиста съвест трябва да си призная, че най-често попадам и на трите места съвсем случайно. Кога ли ще ги адд-на в блогрола…

Дойде ред и на чело коте книжки. Трудно мога вече да се меря с някои блестящи отговори, които срещнах тук и там, но ще дам най-доброто от себе си.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Похапвам докато правя каквото и да е, ям дори и когато си легна вечер, заспивала съм с недосдъвкана манджа в устата, но незнайно защо не се сещам да го правя, докато чета. Направо ме накарахте да се замисля и ще взема някой път да пробвам, че да разбера защо до сега не съм го правила. Или просто да започна да ям и четейки.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Същото като с яденето. Май нищо не пия докато чета, за сметка на това го правя докато пиша

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Зависи за каква книга говорим. Ако приемем чисто технически, че и учебниците са книги, то тогава да – не просто си отбелязвам по тях, а обичам и да си рисувам малки смешни картинки в полетата. Колкото по-скучен ми е учебникът (като този дето го чета сега), толкова по-изпъстрен е накрая. По всички останали книги смятам, че трябва да е подсъдно да се драска!!!

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Понеже думата „книгоразделител“ ми идва много сложна, аз им викам просто „отбелезалки“. Подбирам ги много внимателно – според размера на книгата, според жанра ѝ и според моментното ми настроение. Използвам разни цветни картончета с рекламни картинки, календарчета, етикети за цветя, подобни на тези и т.н. В един момент осъзнах, че съм започнала да колекционирам етикетите, уж за да съм запасена с отбелезалки. За целта купувах цветя като невидяла

Прегъването на страници трябва да го направят подсъдно, заедно с драскането. Отворена – зависи каква е. За кратко и когато е внезапно, а отбелезалката ми мистериозно е изчезнала, си позволявам да го правя. При стари шити книги с твърди корици – не е проблем и го правя без угризения. При ония, дето не смееш да ги отвориш като хората, че ще ти се разпаднат в ръцете – категорично не го правя.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Художествена. Твърдо.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Има книги, които държа да ги прочета целите до края, преди да ги оставя. Ако не може – поне до края на главата. А, тя следващата не е дълга, я и нея. Когато задрямвам и книгата ме удря по носа, се е случвало половин час и половин сън да минат, докато успея да си прочета страницата до края. Разбира се, после нищо не помня от прочетеното и следващия път се връщам да си го прочета като хората.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Не обичам да оставям недочетена книга. За това имам една купчинка до леглото с такива, дето са ми се опряли. Ако мине повече от една година, преди да ги подхвана наново, може и да ги прибера, но с идеята някой ден да се опитам отново. Може би общо са 10-тина такива книги и то само, защото съм забравила за тях.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Какво е това „непозната дума“? Минавам на следващия въпрос

Какво четеш в момента?

„Удушената кралица“, още малко инфо за самата кралица. Освен това още две книжки, които са от опъналите ми се, ама сега не ми се ходи оттатък да им видя имената. Може би би трябвало да спомена и  „Търговска експлоатация на флота“, заради която сума ти време не мога да свърша тая малка френска книжка 

Коя е последната книга, която си купи?

“Пиратски ширини”, едвам я изкопчих, половинката категорично ми забранява да си купувам книги, защото са скъпи и нямаме място 

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Само по една е скучно. Винаги имам подхванати по няколко, от които поне една от „запънатите“, но често се случва да преустановя четенето им, докато свърша някоя, която много ме е грабнала. Имам си книги за приспиване и книги за път.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Положение – хоризонтално. От Ренесанса насам чета предимно вечер в леглото, докато заспя. В златните години четях по цял ден и навсякъде – в часовете в училище под чина, в тролея, във ве це-то, в леглото, на дивана, на плажа, на мач, по цял ден, по цяла нощ…

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Ако ще е поредица – задължително трябва да я почна от началото и да я свърша до край. За това ме изнервят безкрайните комерсиални поредици а-ла „Колелото на времето“ Тъкмо се успокоих, че като умря авторът, поне ще спрат книгите, ама не би! Чакат ме последните (за сега) два тома, но си признавам, че от деветия насам ги чета насила и на инат.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Всичко на Тери Пратчет. Ако разговорът е забил в специфична посока – може нещо друго, свързано с нея.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

По жанр, размер и наличие на място. Когато нещата много се забатачат, правя реорганизация. Ето как изглежда ~1/3 от видимата част на семейната библиотека при родителите ми и в бившата ми стая, навътре има по три реда книги и никакво място (не обръщайте внимание на прахоляка )

Накрая един съвет, откога чакам да го кажа

А, да, за щафетата – ако някой прояви желание – да се хваща на хорото!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!