Цветя и буболечки, пясък и море, спокойствие и безметежност… Моят свят е различен от твоя, нали? Вероятно някои от вас си имат техен свят, в който има пълни килери с бира, руси мадами, които да я носят и да изчезват да дробят салата когато дойдат приятелите за карти. Или пък принцове на бели коне долитат, разбутвайки розови облаци… Но най-много са хората, живеещи в реалността, която ги мачка безмилостно, ден след ден.
Не говоря за мечтите, такива всеки има. Говоря за това за какво си мислите всеки ден, кое има значение за вас, кое е на преден план в живота ви и как ви се отразява това. Аз съм един посредствен човек, без големи амбиции, без ясна цел в живота, без да съм напориста и постоянна, ръгайки с лакти и пробивайки си със зъби и нокти път напред в джунглата на живота. Напротив, стоя си кротко и чакам. Най-често да падне тавана. За сметка на това живея спокойно, с минимум стрес. И ми е жал за хората, вперили поглед само напред, като коне с капаци, сновящи като мравки между офиса и дома, дома и офиса, зарити в битовизми, не виждайки красотата в света около тях, подминавайки малките радости и щастийца без дори да ги забележат.
В моя свят парите са на заден план. Еднакво щастлива мога да бъда и със, и без тях. Познавам хора, обсебени от мисълта за тях, които измерват всичко в пари… или в загуба на пари. Които непрекъснато мислят как да изкарат още пари. За тях парите са двжищата сила. Но те нямат време да помислят за нищо друго, обградени от вещите си. Неведнъж се е случвало, когато нямам и стотинка в джоба си, да яхна колелото или да тръгна на стоп, да отида на някое приятно място с хубава гледка, да поседна, да съзерцавам или да си чета книжка и така да прекарам щастливо малко време, в което друг на моето място би се прищил от мисълта къде не би могъл да отиде и какво не би могъл да прави, защото няма пари. Била съм част и от двата свята. И както винаги, истината е в Златната среда. Примирявам се, че някои неща не мога да постигна без пари, но когато е възможно, не позволявам те да са пречка да достигна нещо, което искам.
Не са само парите. В моя свят работата трябва да е удоволствие, а ако удоволствието е наистина голямо, мога да работя и без пари, както се е случвало неведнъж. Наивността и идеализмът ми са пословични, според околните имам само бръмбъри в главата. Понеже не споделям техните възгледи за живота, понеже завърших интересна, но безперспективна и нереализуема специалност, понеже напуснах града с многото възможности и се преместих само заради морето, понеже представата ми за това какво ще правя утре не се покрива с тяхната, понеже не мечтая за големи къщи и скъпи коли…
В моя свят за да съм щастлива ми е достатъчна една сламена колиба на плажа. А в твоя?
Много добре казано !
Кибрит. Нацепени дръвца. Шоколад. Книги. Музика.
Колибата може да е сламена, но да има топла течаща вода.
🙂
И никакви хищници! И паяци!
всъщност, там ще е толкова топло, че ще търсиш студена вода за разхлаждане, не топла :)) а кибрита и дръвцата ще са само за да има къде да си опечеш рибката. освен това, там, където е колибата, няма хищници по дефиниция. виж, за паяците не съм се интересувала, но аз и без това си ги гледам тук в буркани…
зависи дали имаш да се грижиш за някого или си свободен.
парите никога не са ми били цел. виж, мъжО силно се стресира,че понякога изкарвам повече от него. ама то в главие им само борба за надмощие и кой да е отгоре има.
иначе – ако може без рибата и сме съседи :)))