Завръщане?

Който помни Хитрата сврака вероятно е забелязал, че напоследък Гаргата е отлетяла на юг и хич не пише. Не е въпрос само на отпускарски сезон, и друго има. Прекалено рутинното ми, безметежно съществуване напоследък си казва думата в липсата на теми за писане. Злободневното не ме вълнува, ежедневното е скучно за описване. Усещам как мозъкът ми закърнява със страшна сила. Беглите проблясъци, редящи букви, думи, изречения в главата ми са прекалено краткотрайни и въобще не дочакват да отворя страницата за нови постове. Хилядите снимки, които чакат да ги покажа и разкажа, отлежават без дори да са елементарно обработени. Литрите коктейли се изпиват без следа. Музата я няма. Щастливите писатели са лоши писатели.

Обнадеждаващото е, че наполседък все повече ми се пише. Все по-често се замислям да пиша тук, все по-често се случва да мисля в текст. Остава да се преборя с мързела си и да възпроизведа всичко черно на бяло. Съвсем скоро ще вляза отново в руслото на ежедневието и може би ще успея да опиша нещата, за които си мислех напоследък. Назад останаха пътуванията и емоциите, свързани с тях – положителни и отрицателни. Вече ми се струва, че беше преди години . Барчето е заредено с течни музи – сини, червени, бели, златисти… Само чакат да седна пред екрана.

Не ми се иска да тегля ножа на блога, макар да го чувствах като бреме на моменти. Тъпо и упорито продължавах да избирам снимки и песни на деня, за да поддържам слабия му пулс. Вярвах, че ще се съживи. И все още вярвам. Не мисля, че е дошъл последният му час. Надявам се поне. Времето ще покаже. А до тогава май трябва да си платя домейна, а?:oops:

[wp:svejo-net]

[twitter-button]