Този ден имахме време до към обяд да поразгледаме Барселона оттук-оттам. Въпреки домашното скандалче, в крайна сметка успях да видя предварително набелязаните неща, както и няколко допълнителни. Само дето от инат в един момент отказах да снимам и триумфалната им арка си остана недоснимана, както и на Саграда фамилия не отдадох нужното внимание. А тя определено си го заслужаваше! Едва ли ще съм първият човек, който я сравнява с детски пясъчен замък. Какво ли чудо ще стане, ако един прекрасен ден все пак я довършат.
Бяхме и на най-красивия площад на света (според определението в Wikitravel). Не бих използвала точно тези думи, но определено беше много симпатичен и екзотично изглеждащ. Разбира се, отделихме малко внимание и на още няколко сгради на Гауди и стигнахме до извода, че човекът нещо не е бил съвсем наред и за това е създал такива изумителни творения.
Ако трябва да съм честна, и останалата им архитектура не лъжеше, имаше куп други интересни сгради. Случайно се натресох на така любимия ми блок, обрасъл отвсякъде с бръшляни и други китки. А по тесните и криви сокаци в старата част на града приличаше на италианските стари местенца.
Въпреки, че не беше споменат в “must see” в Wikitravel , особено много ме впечетли дворът на катедралата в Барселона. Общо взето не исках да си тръгвам оттам, исках да си остана при гъските в езерцето под палмите.
Намерих си и мечтания абсент, разбира се, и то на доста по-сносна цена от Марсилия. Сега вече мога да умра спокойна.
Следва…
