Ливърпул

Това беше изборът на мъжо, навих се щото имаше рожден ден та от Гданск – със самолетчето бяхме за 2-3 дни в града на ливърпулската четворка… или на някъв там отбор, зависи от гледната точка явно… Бяхме и на мач, разбира се. Така прибавих още едно странно място, на което съм спала права или седнала, наред с концерта на Юрая Хийп и една дискотека – стадион Анфийлд по време на мач.

Иначе какво друго да изкоментирам – не е лошо градчето, доста мърляво на места, с бая тъмни хора из него, с огромна бройка къщи, които се продаваха или даваха под наем (това много ме впечетли, не знам защо, кризата ги друсаше още през есента явно), другото което ме изуми, е че няма хора по улиците – нито денем, нито вечер – скукааа!

Най-голямата катедрала в града е доста странна – наред с камъка и строгия стил, вътре има неонови надписи, ресторант, магазин и тн, а два дни преди това бяха прожектирали вътре Хрониките на Нарния. Още по-странна е всъщност новата им катедрала – кръглото космическо чудо. Мога спокойно да обобщя, че целият град е една смесица от стар и нов стил, едни до други сградите контрастираха страхотно! Не мога да кажа, че ми хареса това де.

Имаше и една църква без покрив, запазена точно така, както е била след бомбандировката, която я е разрушила и опожарила. Е, вътре имаше някаква откачена „инсталация“ с бидони и стълби, ама кво да правиш…

Другото известно местенце е Albert dock, където обаче също се строят някакви модернистични чудесии. Въобще в града яко се строи, навсякъде едновременно, по цели квартали с молове и чудеса.

Рождения ден празнувахме скромно в един класически пъб, като разбира се ядохме fish’n chips и мъжо се наля с няколко pints. Аз пък уважих джина с тоник, както винаги. След това за храносмилане си направихме вечерна разходка и отново се изумихме на пълната липса на живот по улиците.

Втория ден го посветихме на мен, т.е. издирвахме 2 ботанически градини. Първата се оказа просто едно паркче, а втората беше затворена за мероприятие. Имаше доволно количество нагли катерици и още по-нагли гълъби, които атакуваха групово мъжо, докато аз се занимавах с една от катериците. Той горкият викаше през това време за помощ, понеже има фобия, а аз само дето не и снимах кътните зъби и го отсвирих.

След това беше мача и там ни свърши и втората батерия, та няма други снимки. Че нали са чешити, не можах да ги заредя с техните контакти.

а това беше гол от наказателен, само дето топката не се вижда как фърчи…

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!