След Загреб отидохме на въпросните Плитвички езера. По пътя обаче времето здраво се смарангяса, те се оказаха и на височко, та си имаше сериозно сняг навсякъде, а черните облаци заплашваха да ни вали и нов. А ние по маратонки и тънки якенца. Все пак сме тръгнали за южното средиземноморие, какъв ти сняг сме си представяли през април?! Аз дори бях на ръба да се откажа, особено след като видяхме, че част от маршрутите са затворени (естествено, тези, които предварително си бяхме набелязали като най-кратки). Реших обаче, че няма смисъл дори и да споменавам за желанието си. И добре, че така стана. Постепенно времето се оправи, изгря слънце, позатопли се малко, а езерата и водопадите със сигурност си струваха отклонението от пътя.
Оттам зададохме курс Венеция, хотел Вила Дори. GPS-ът ни заби из едни горски пътчета, дето ум да ти зайде. Първо 20-30 км карахме с не повече от 35 км/ч през едни гори тилилейски по еднолентов път, осеян с отри завои, добре, че не срещнахме никого, че умът ми не побира как бихме се разминали. От друга страна, това, че бяхме сами насред гората със свършващ бензин, се оказа доста плашещо и в един момент мъжо, като власите на Дунава, спомена нещо за връщане. Постепенно обаче излязохме на малко по-открито, появиха се и селца на пръв поглед забравени от Бога, но при внимателно вглеждане се виждаше, че са си доста оживени.
Следва …
