Тате ма’а пръжки с лук. Е, всъщност е малко вероятно, понеже той не обича пръжки, но ако има, аз не бих им простила. То в това време човек трябва да понатрупа мазнинки, че с този студ още малко и зимен сън ще заспим.
Студ, студ, ама докато се наканя да снимам малко зима, той взе, че свърши днес. И добре, че ми разказват разни хора новините, че аз нали не гледам/слушам/чета – нямаше и да разбера, че било започнало да замръзва морето. Добре де, не било морето, а езерото. Него така и не отидох да снимам, но заледените тетраедри по буните и замръзналия пясък на брега ги нащраках. През това време вятърът за малко да ме издуха по леда, та в морето. А в носа ми замръзваха кристалчета при всяко вдишване. Як студ си беше!
[wp:svejo-net]
Шуми градо, а тебе те нема 🙂
http://textove.com/text.php?song=c6828506
Пръжки с лук Rulzzzzzzz!!!! Супер са намаах и аз когато клахме нащо прасе :))