От два дни така съм набрала гняв, че съм като суха слама край бенгалски огън. Започна с потрошаването на капака на големия терариум с гущерчетата. Докато оправях поразиите, станаха куп по-малки сакатлъци – каквото хванех изпусках, накъдето се завъртах – събарях. После дойде случайно мернатата новина, която ме вбеси. Отвратих се от цялото българско племе и ми се прииска да си нарежа личната карта и паспорта на конфети и да ги разпилея от покрива, след което да се преселя на друга планета. То бива дебелооко малоумие и кретения, бива алчност и мутренски дебилизъм, ама това вече ми дойде в повече. За капак ме заболя и мъдрец.  (още…)