… беше челен и с висока скорост, едвам оцелях. Първо бяха книгите, разбира се. При цялата тази маниашка истерия, ширеща се навсякъде около мен, не издържах и реших, че трябва все пак да видя за какво става дума. Смлях ги за няколко дни, докато скучаех зимата сама в Лисабон. Четох ги на компютъра, почти денонощно. Със сигурност повече нощно. Тогава надълго и нашироко ги разнищвах с kathryn, с която достигнахме до няколко фундаментални прозрения, обясняващи направо мистичното влияние, което тези толкова зле написани книги имат върху женската (почти без изключения) половина от читателите си. (още…)