Леле, навъртяла съм 100 публикацийки за нула време! Или пък минаха години… Като се замисля колко глупости съм изприказвала в тях, май е време да си намеря работа, та да спра да се занимавам с простотии. Че сега като страдам от прекалено много свободно време и нон-стоп въртя различни сценарии, понякога започвам да им вярвам и да придобивам увереност, че поредната глупост, която ми е хрумнала, е гениална и трябва да я приведа в изпълнение.
Тия дни големи щуротии ми се въртят из кухата глава. Правят си купонче с бръмбърите в нея. Живея като във филм. Черно-бял, за по-драматично. Явно животът ми не ми се струва достатъчно интересен и наситен с емоции, та си създавам нови. Приливът на адреналин, когато изживявам поредната исторя на ум, може да се сравни с този на Чая.
За капак на всичко (да, знам, грешна съм и Господ ме мрази. Нека!), което се случва напоследък на бързи обороти, от 2 дни вече окончателно нямам и компютър 
Явно и той е с разбито сърце, като мен. Хубавата част на историята (ако може въобще да търся такава), е че си намерих чудесен претекст да попътувам малко на стоп за разведряване – ще ходим на доктор, дано поне неговият хард да го закърпят. А за моя проблем май ще се наложи да отида при някой голям специалист. Вече имам записан и час 
